Не знам дали най-популярният спорт у нас върви нагоре, но спортната журналистика се срива. Срам ме хвана вчера, когато разбрах, че някои колеги са номинирали за футболист №1 на България Иван Русев (Малкия Джангър- на снимката) и Костадин Башов.

Моите уважения към подвизаващите се в скромни гръцки тимчета играчи, ама мястото им поне за отиващата си 2007 година със сигурност не е в тройката.
Тези номинации са огледало на родната журналистика.

Взирайки се в него, виждаме сенките на шуробаджанащината, некомпетентността, нехайството и глупостта - наша, българска и родна.

Ако някой от въпросните колеги посочи поне един аргумент, подкрепящ техния вот, обещавам да си подам оставката на секундата. Сигурен съм, че няма да могат, а ще се подхилват гадно-гадно, казвайки си: „Абе, важното е джангър да става!”.

Наистина във всяка сфера на живота витаят и черни овце, но в случая нашите лепнаха огромно петно на гилдията. Изцапаха я, за да си пробутат техните футболисти и да разбият ценностната система. След всичко това ходи доказвай, че спортният печат в България е обективен.

Ще припомня баналната поговорка, че не е луд този, който яде баницата, а който му я дава. Имам предвид не организаторите, а тези, които са позволили на въпросните люде да гласуват.