Никола Радлев е роден на 17 април 1947 г. Наричан по прякор Киш, той е бивш български футболист, защитник и дефанзивен халф. Играл е за ЦСКА, Черноморец (Бургас), Левски (София) и Пирин (Благоевград). Има 276 мача и 23 гола в "А" група.

През 1966 г. е привлечен в ЦСКА, където остава два сезона. През 1966/67 с "армейците" достига до полуфинал в Купата на европейските шампиони, като участва в 5 мача от европохода. На 26 април 1967 г. се разписва в реванша от полуфинала с Интер, който завършва 1:1 на стадион "Народна армия". В "А" група за ЦСКА изиграва 42 мача и бележи 4 гола.

Той живее от дълги години в Австрия. Вчера изненада ЦСКА и дойде да гледа на живо мача срещу Черно море. На полувремето се съгласи да даде интервю за ТОПСПОРТ. 

Г-н Радлев, кога последно гледахме мач на ЦСКА на стадиона? 

- Миналата година си бях в България и гледах втория отбор на ЦСКА, воден точно от Стамен Белчев. Играха срещу Левски на стадион "Българска армия". Този отбор не съм го гледал на живо. Но по телевизията гледам ЦСКА редовно. Трябва да се помисли как да се прави селекция и да се търси модерен футбол. Гледам ги сега, бавен футбол... Не знам как виждате нещата в България, но такъв футбол не е на мода. Изоставаме много в скоростта и издръжливостта. 45 години не съм работил друго, освен в сферата на футбола. Имам и Про лиценз за треньор.

Разкажете повече за работата си в Австрия?

- Винаги съм имал отбор. Работил съм и във федерацията на Австрия. Много мои футболисти станаха и национални състезатели. Знам как да се прави печеливш футбол. За сметка на много хора, които разбират, и все пак правят тук футбол. Вие ги знаете кои са. Важни са резултатите. Като няма резултати, значи не се работи правилно. Дали ще бъде от страна на футболисти, на треньори или ръководство. Нещо куца... Виждам един отбор на Черно море, който демонстрира почерка на Илиан Илиев. Знаят за какво са дошли тук и може би ще го постигнат. 

ЦСКА беше пред закриване през 2015 година. Как преживяхте този тежък период?

- Тогава беше трагично време. Начело бяха Борисов и Иванов от Перник. Опитах се да помогна. Аз съм и мениджър. Правя всичко за един отбор - от децата до първия тим. Бях в техния офис. Имах хубава връзка с английска фирма, която можеше да инвестира 7 милиона. Но те не погледнаха сериозно на нещата. Срещата беше организирана от бившия съдия Христо Ристосков. Той също е в Австрия дълги години. Помогнах му. Свиреше мачове и там, а после същото направи и синът му. Наистина държи на футбола, също като мен. За съжаление, не ни обърнаха сериозно внимание. Гледаха да отбият номера. И така повече не желая да се занимавам. Опитвал съм се и преди да правя някои неща в ЦСКА. Опитах и в Черноморец, понеже играх и там 5 години. В Пирин опитах... Но хората не са свикнали да идва друг да ги учи. А във футбола всеки ден идва нещо ново. Не го ли вземеш, изоставаш. Трябва да мислиш за утрешния ден. Добре, днес си победил. Но веднага помисли какво ще правиш утре, за да победиш отново. 

Как ще се оправи футболът ни?

- Трябва да има професионално отношение към футбола. Зя съжаление то не е на голямо ниво в България. Футболът иска жертви. Ти взимаш много от времето за твоето семейство заради спорта. Трябва да имаш и стабилно семейство, което да те поддържа. Виждате какво е футболът за публиката в Англия. За футболисти и треньори също така. Там се възхищават на играта. 

Защо се стигна до това ЦСКА още да не е сигурен за мястото си в Европа през следващия сезон?

- Има много голямо текучество. Постоянно се сменят футболисти и треньори. Това не е добро за един отбор. Когато имаш асове, ти трябва да ги запазиш, за да държиш ниво. Ето, взеха Каранга. Човекът има качества, обаче явно мислеше, че тук всичко е лесно. И той като е направил нещо, не е нужно да прави повече. Не, трябва да покажеш още повече! Толкова години работя като треньор и разбирам тези неща. Направих 64 години във футбола. 

Ето, до нас са част от играчите извън групата. Шеги и закачки от Бради Де Нойер и компания. Какво щяха да ви направят генералите по Ваше време, ако не се класирате в Европа?

- Ами несериозно е, да... Защото те нямат идеята какво значи ЦСКА. Те нямат идеята какво е Левски... Това текучество на чужденци е трагично за българския футбол. Не че нямаме таланти. Но трябва да се учим да тренираме правилно. Да слушаме... Днес (бел. ред. вчера) бях на един мач на юноши. Футболист на 17 години вика на треньора и му казва какво да прави. Чакай малко, къде се намираш ти?! От това се започва във футбола - да има дисциплина. Не че нямаме таланти. Някъде се губи нишката. ЦСКА е такава голяма школа навремето и сега. А трима-четирима са наши момчета, другите от чужбина. Не сме на нивото на Англия, за да правим тези неща. Там знаем какви чужденци се взимат. 

На какво се дължи прогреса на австрийския футбол?

- Австрия направи много. Знам как се работи в детско-юношеския футбол там. 25 години бях координатор в техния футболен съюз. Знам колко много даде държавата на футбола, Министерството на спорта. Те се класират на всички турнири в последните 10-15 години. Независимо дали ще са мъгже, юноши, деца, жени... Над нас са. 

Вие вкарвате гол на Интер на полуфинал за КЕШ. Какво не достигна тогава на ЦСКА за финал и защо не триумф там?

- Кои бяхме ние тогава за Европа и УЕФА? Просто съдиите направиха така. А УЕФА разреши мачът да се играе в Италия. Причината - че имало комунистическо движение у нас. "Те са комунисти, те ще бъдат против Интер"... А Интер беше европейски шампион. Диктуваха модата, както сега прави Реал. Имаше 5-6 отбора с много добри футболисти. Това вдигаше нивото на българския футбол. През същия сезон и Славия игра на полуфинал. Спартак от Пловдив играеше... Имаше Купа на Панаирните градове, Балканско първенство. Масовият футбол беше организиран. А сега правят разни частни школа, ама защо ги правят, никой не знае. 

С кои хора от Вашето време в ЦСКА поддържате връзка? 

- Бях почти с всички. С Аспарух Никодимов, с Пенев сме поддържали връзка. Със Стоянчо Йорданов. Маринчев до известно време. Моята работа в Австрия беше такава, че правя селекция през лятото и не мога да идвам на почивка в България. Даже 10 години не се бях прибирал в България. 

Защо играхте и за Левски?

- След ЦСКА бях в Бургас. Направихме най-доброто представяне там. И до момента нямат по-добро. Тогава победихме ЦСКА с 2:1. Те бяха големия отбор с Жеков и другите. В Левски отидох, но ръководството не ме прие добре, въпреки че вкарах 9 гола. Дойде Дойчинов за треньор и каза, че в Левски цесекари не му трябват. Топето Тодоров тогава играеше в Славия. Той го върна и каза Радлев да си ходи. Направих грешка, че не се върнах в ЦСКА, а можеше. А самата публика на Левски ме прие добре. Аз бях титуляр в Левски, изиграх всичките 34 мача. Бях приятел с всички. Вкарвах и голове, биех дузпите. Но така реши треньорът и така направи. 

Кога ЦСКА пак ще стане шампион? 

- Казах каква е причината да не стават шампиони. Трябват хора с опит да създават отбор, който да е на ниво. Нужно е да имаш хора с характер и морал. Всеки да си изпълнява задълженията. Пожелавам успех на тези млади момчета, но трябва и опитни хора. Трудно ще се получи без такива. Ще опитаме, пък да видим какво ще стане...