Замисляли ли сте се какво е да си футболен треньор в България?

Давам ви бърз отговор - Нерви, нерви и пак нерви!

Отдавна въпросната професия е толкова обезценена, че всеки изгледал дори и само един мач през живота си смята, че може да бъде новият Жозе, Венгер или Гуардиола.

Давате ли си сметка, какво преживяват тези хора?!

Обиждаме ги, че са некадърни. Послушковци, чиято работа е само да подреждат конусите, а за останалото си има футболни президенти, "черно тото" и т.н.

Тъпанари без образование и още какво ли не. Биват уволнявани заради некадърността на даден футболист или болните амбиции на някой си шеф.

В името на какво? Да бъдат заменени от поредното чуждестранно менте, а те да бъдат белязани завинаги с клеймото "неможач".

Реалността обаче е друга, именно българските наставници са тези, заради които тази игра все още съществува в нашата мила родина.

Именно старата, а и новата генерация специалисти са тези, които за първи път дават шанс на най-малките да сбъднат своята мечта. Показват им първите тънкости във футбола, дават им безценно спортно възпитание, което не можеш да си набавиш с джойстик или клавиатура в ръка.

Това са личностите, които същевременно трябва да бъдат и психолози, и духовни наставници. Втори бащи, които да подготвят за суровия живот подрастващите.

Българските треньори са тези, които работят за мижави пари в Окръжните дивизии или "В" група, само и единствено, от любов към професията. Осъждат семействата си на мизерия в стремежа си да наставляват някакви аматьори, които играят на криви и кални терени, водени от мечтата, че някой от тях може да бъде новият Бербо, Стенли или Марто.

Родните специалисти са тези, които винаги трябва да потушават бунтовете в съблекалнята. Да се стараят всички да бъдат щастливи, без значение колко нерви ще им коства на самите тях.

С две думи - неблагодарна професия, която все още не е оценена по достойнство както от феновете, така и от "чичко-паричковците", искащи светкавични резултати и фамозно игрово поведение.

Някои от вас ще кажат - "Има толкова некадърни специалисти, какво ги възвеличаваш!?". Донякъде ще бъдете прави, но тук вината е и на образователната система, която допуска огромно текучество на неподготвени кадри, които по един или друг начин си живуркат спокойно в спортните училища или в НСА. Една неразривно свързана верига, която тепърва ще обхваща в жесток хват всички занимаващи се с футбол в България.

В тази игра, а изобщо и в целия спорт, треньорът има просветителска функция. В динамични времена като тези, той е един вид народен будител, който трябва да запали искрата в душата на спортистите. Независимо дали говорим за деца, аматьори или професионалисти. Това е, човекът, който ще бъде зад теб както при твоите успехи, така и при най-горчивите ти поражения. Нека се научим да ценим тези съвременни герои, защото само по този начин имаме шанс да съхраним едни изчезващи от душите ни чувства като благодарност и уважение.