Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов спечели поредния си мандат като президент на БФС. Поне за момента. Ако се установи, че не са спазили Устава на футболния ни съюз, може да отложи отварянето на шампанското. Или каквото реши да отвори по случай поредната победа. Която е като воденичен камък за футбола ни, но някои явно не го разбират. Трябва да продължим да копаем 16-годишното дъно, то евентуално да стане 20-годишно. Отлежало... На него лежим ние, които обичаме този спорт. Там е националният ни отбор, който гледа големите форуми по телевизията. Спечелен мач или дори равен се превръщат в голямо, феноменално постижение. След малко пак ще играят, пред празните трибуни на стадион "Васил Левски". Защото няма много мазохисти, които да са под октомврийския дъжд, за да гледат трупата на Ясен Петров. 

Да си призная, този път очаквах промяната най-накрая да се случи. До снощи. Когато започнаха да излизат информации, клипове и снимки на делегати от ресторанти, кръчми и хотели. Едни в заведението на Вили Вуцов, други с широка усмивка до Йордан Лечков. В този момент оптимизмът ми отново се превърна в реализъм. В България сме. Тук софрите винаги ще са над далеч по-висшите цели и мечти. Тук мечтата е да оближеш мусаката от мустака, както се пее в една популярна песен. Стига, разбира се, мусаката да е на аванта. А Димитър Бербатов така вярваше на клубовете. Били му обещали... Едно е да обещаеш нещо, съвсем друго да го изпълниш. И пак, точно, защото се намираме в тези географски ширини, вяра да нямаш на тези, които с усмивка те тупат по рамото, а в ръката зад гърба си държат ножа. 

Снимка 549908

Източник: БГНЕС

Понеже започнах с признанията, ред е на още едно. Роден съм през 1985-а година. Първите ми реални спомени от футбола са свързани с Мондиала в САЩ през 1994-а година. Още помня, баща ми ме заведе на стадион "Васил Левски" за посрещането на героите. Тогава трибуните се пръскаха по шевовете, не като сега. Не заспах от вълнение същата нощ. Защото успях да стигна до пистата, да съм на метър от любимците ми - Ицо, Боби, Данчо, Емо... Сега, на 35 години, героите от моето детство се превърнаха в кошмарни персонажи, в хора, които явно не искат да покажат и капка морал. Стискат кокала, а виждат, че хората не ги искат. Този пуст футбол е именно за хората. Видяхме какво показаха анкети във всички големи медии, в телевизии, сайтове... Всички подкрепиха Бербатов мащабно. Но Боби и компания са като коне с капаци. Самият Михайлов заяви преди предния Конгрес, че се кандидатира за последен път. Погази поредното си обещание. Така ми се искаше да запомня Боби с дузпите срещу Мексико, Данчо с гола срещу Германия, а Емо с този срещу Франция преди Мондиала в САЩ. Но, уви, няма да е така. Сигурен съм, не съм единствен. 

Снимка 549941

Източник: LAP.bg

Как да искаш промяната, когато при Борислав Михайлов ти е сладко? Как да вървим напред, когато кметът на Симитли пита кой бил Стилиян Петров? Когато делегат по време на Конгрес "цъка" на телефона си в онлайн казино, явно чакаш да падне някоя "мистерия". Мистерия е как Бербатов събра толкова много гласове. Той наистина е победител, дори и за момента само морален такъв. Грозно е след обявяването на победата на Михайлов, Берба да говори като истински европеец от трибуната, а разни ръководители на аматьорски отбори да го обиждат, да подвикват, да се хилят като хиени... Къде е Бербатов, къде е Стилян, къде са тези чичковци? Едните покориха Европа, други едва ли често излизат от селата си. 

Дълъг ден беше, изпълнен с очаквания, завършил с разочарование, не го крия. Поне за момента, че нали вече стана въпрос за Устава на БФС. Ден, в който софрата отново спечели над футбола. И сега какво? Продължаваме... назад! Някои. За други продължава безгрижието. За едни титла, за други лиценз, за трети "обръщалки", може би... И софри, софри, софри... А футбола, Господи, кой ще го спаси?! 

Един глас разделил битката за БФС от балотаж, но спазен ли е уставът на футболния съюз?

Един глас разделил битката за БФС от балотаж, но спазен ли е уставът на футболния съюз?

Бербатов ще оспорва резултатите в съда