"Спортист номер 1 на България" за 2019 година Владимир Илиев върви по стъпките на олимпийската шампионка по биатлон Екатерина Дафовска и се надява да постигне нейните успехи. Илиев не присъства на церемонията за най-добър спортист, защото имаше старт от Световната купа във Франция.
"Не успях да взема участие в церемонията, но имаше лека изненада за първото място. Предполагах, че ще съм в първите трима спортисти, което също не е малко. Наистина съм щастлив от наградата.", каза световният вицешампион в предаването "Тази събота" на БТВ.
"След такива имена, които са притежатели на тази награда, не само от биатлона, а и от други спортове, наистина е приятно да си между тях.
Екатерина Дафовска също е била два пъти в анкетата като мен. Вървя по нейните стъпки и се надявам да достигна нейните успехи. В България кръгът на биатлонистите е доста тесен и всеки добър спортист винаги е помагал на останалите. Учили сме се от тях. Всеки един съвет от такъв състезател е добър за нас", добави Илиев, който преди няколко седмици спечели и приза "Спортен Икар".
Източник: БГНЕС
32-годишният биатлонист постигна най-големия си успех в средата на март, когато на световното първенство в Швеция спечели сребърен медал в индивидуалната дисциплина на 20 километра. Това беше първото отличие за мъжкия ни биатлон от шампионат на планетата.
"Зад този сребърен медал стои много труд. Талантът е много малка част, основното е да се трудиш и никога да не се отказваш в трудните моменти. Всеки един професионален спортист има много трудни моменти. Като вземеш медала всички са много усмихнати, но има много неща, които не се виждат. Основата е труд и постоянство.
Не плача. Приемам нещата по-вътрешно, опитвам се сам да се справям, защото знам, че когато си на върха доста хора са с теб, но останеш ли сам само близките те подкрепят.
Живеех на място, откъдето всеки ден минаваха хора, които тренираха биатлон. И деца, и по-големи. Беше ми много интересно, понеже като всяко едно дете си играех навън и ги виждах всеки ден как ходят на тренировка с ролери и пушки. Помолих майка ми да ме запише и всичко след това стана по инерция. На първото ми състезание взех медал, което беше много учудващо, защото бях тренирал 2-3 месеца само. Влязох в националния отбор за юноши. Може би аз и Красимир Анев се откроявахме от останалите. След това дойде и мъжкият национален отбор.
Благодаря на семейството ми, че никога не са се бъркали в спорта ми, както правят много други родители. Чувал съм от много хора: "Защо се мъчите така?", но за мен това не е правилно. Всяко дете трябва само да определи пътя си. Благодарен съм, че те никога не са се бъркали, аз съм следвал мечтите си, а те са ме подкрепяли", сподели Владимир Илиев.
