Нападателят на Славия Владимир Николов получи наградата за "Футболист номер 1" на 25-ия кръг в Първа лига. Тогава той реализира два гола при победата на "белите" над Берое с 2:1. Офанзивният футболист говори за представянето си до момента, дебюта си в националния отбор, периода си в чужбина, инцидента със сблъсъка между играчи на заралии и охраната след срещата на стадион "Александър Шаламанов" и клубната политика на "белите" за налагане на повече българи.
Ето какво каза той:
"Чисто и статистически, и игрово нещата се получават. Неведнъж казах, че първия полусезон допуснахме елементарни грешки и голове, които ни костваха доста точки. Но ето, че сега все още нямаме загуба. Нещата ни се получават, вървим напред и се надявам да стигнем до тази шестица.
Първият или вторият път, когато бях тук, казах, че искам да стигна до националния. Това е моя огромна мечта и тя се сбъдна преди няколко дни. Може да звучи клиширано, но чувството е неописуемо. Когато ти креснат 40 и няколко хиляди е уникално. Двата елементарни гола, които допуснахме на наша земя, това ни коства да се класираме. Това означава, обаче, че трябва да работим повече и да се класираме следващия. Това е последното стъпало. Това е стъпалото, което всеки български футболист иска да стъпи.
Всичко е наред. Малко по-силно беше преувеличено в медиите моята контузия. Беше ми разбита устната. Вече е окей. Не е приятно, не го получавам на никого, но е контактен спорт.
Ако трябва да бъда искрен, в момента на тези безредици след мача с Берое, бях навън и давах интервю. Когато се прибрах в съблекалнята, ми беше вметнато какво се е случвало. На видео материалите се вижда, че тези грозни сцени са инициирани от тяхна страна. Охраните и хората от Славия взеха максимални мерки да се предотврати още по-лошо нещо. Какъв себеуважаващ футболист трябва да си, за да хвърляш саксии по охрани и деца?
Периодът ми в чужбина беше доста тежък. Хванах периода на COVID. Огромен скок беше да отида във Втора Бундеслига, нямаше как да откажа на подобно предложение. Бях на лагер тогава с U19 и даже нямах шанс да се прибера да си кажа довиждане с нашите. Там заварих една обстановка, в която имаше още четири човека, които се борят за твоята позиция. Започваш да се бориш буквално със света. Отидох с едни очаквания, прибрах се с коренно различни, вече сблъскал се с тежката действителност.
По-бързо се случват нещата там, по-малко време за мислене, за обработване на топката. Физически иначе няма нещо повече. Тренирал съм няколко години плуване, имам големи дробове и нямам проблеми с тичането и дишането.
Към момента мисля само и единствено за това как да завърша този сезон, да съм здрав и какво ще се случи, нека видим. Със сигурност бих се надявал да изляза отново в чужбина. Но нищо не е на всяка цена. Не съм казвал, че не ме интересува, ако има интерес от водещите български отбори.
Оферти имаше тази зима, но ги отхвърлих, именно защото не искам да повтарям този сценарий - когато първата оферта дойде и юруш напред.
Само и единствено мога да съм благодарен на господин Стефанов за това, че български момчета играят в Славия. И на мен ми е болно колко много чужденци взимат хляба на нашите момчета. Надявам се това да се промени, не знам как и кой, но да се промени".
