Владимир Иванович Кузюткин е роден през 1947 г. От 2011 г. е заслужил майстор на спорта в Русия. Има 4 титли с женски отбори от Турция в местното първенство, шампион е на Русия с мъжкия тим на Белогорие, а най-големият му успех е световната титла с националния тим на страната си през 2010 г.

- Защо се съгласихте да поемете България?

- Приех да поема България, знаейки и виждайки у момичетата тяхната перспектива и потенциал. Ако не виждах големия ви капацитет, не бих приел предложение с каквито и да е финансови условия. За мен първостепенните ми задачи сега са да пробудя у състезателките честта да играят за страната си, за отбора и да излязат от редиците на статистите на световни и европейски първенства, превръщайки се във водещ отбор в световния волейбол. Смятам, че женският национален отбор има твърда позиция на средняк, и даже малко повече, сред тимовете в света, а от там до елита има само една крачка. Състезателките, които в момента има България, могат да са водещи в много от елитните отбори.

- Какви цели ви поставиха от федерацията?

- Разбира се, задачите пред българския отбор са от най-високите. Считам, че тези цели са изпълними и за силата, и за платформата, на която е поставен тимът. Ако ме питате конкретно, ще ви отговоря така: мисля, че ще ви е интересно, вашият отбор да се класира за европейското първенство в Холандия и Белгия през 2015 г. Така че една от най-близките ми цели е квалификацията за шампионата. Друга задача, която българският отбор вече е решил, е участието на световното първенство. За там също имам конкретна цел, но това ще бъде втори етап от моята работа.

- Гледахте няколко мача в България. Какво видяхте в залите от момичетата, които не са в чужбина?

- За мое съжаление не видях голямо майсторство в тези отбори, които сега играят плейофи. Основната сила на националния ви тим, за съжаление, е събрана зад граница. Не знам дали това е лошо за България, или не, но мисля, че в момента това е добре за тези момичета. Аз обаче видях и нещо друго в залите - видях страхотна жажда за борба, гледах трилъри като Левски - Казанлък например и много ми хареса тази борбеност. Помислих си, че ако националният отбор се бори така самоотвержено, това ще бъде страхотно.

- Какви хора ще има още в екипа ви?

- Казах на българската федерация, че не искам да имам сред помощниците си чужденци. Мисля, че квалификацията на българските треньори е достатъчно висока, а и смятам, че с моя помощ те ще могат да се доусъвършенстват. Даже статистиците, които ще работят в щаба ми, поисках да са бивши волейболисти. Иска ми се в обкръжението на отбора да се създаде много стабилна обстановка и нито един треньор няма да стои, без да има какво да прави.

- Каква е тайната ви да създавате силни колективи?

- Това е един от моите секрети, който не бих искал да разкривам предварително. Досега той работеше идеално и бих искал да се получи и с тези момичета. Лично се познавам с Ева Янева, със Страшимира Филипова, с Елена Колева - в добри отношения сме. Много други пък познавам от мачовете, които са играли срещу мои отбори и се надявам да се получи сплотен колектив.

- Стана ясно, че тимът ни ще участва на силната Купа "Елцин". Няма ли евентуални негативни резултати да се отразят зле на момичетата?

- Всеки топ отбор се готви за основния си турнир - световното първенство, по определена схема. До шампионата, без Купа "Елцин", България няма нито една сериозна среща. Само този турнир може да ни покаже къде са слабостите ни и силните страни, но мен повече ме интересува първото. Със сигурност ще ни победят, но няма да останем и без успех. Аз обаче не се боя от загубите, защото точно те ти дават нужните уроци. И на основата на тази информация, която получим след Купа "Елцин", ние ще изготвим план на подготовка за световното първенство.

- Ще наблегнете ли на силовата подготовка, както предишния треньор, или имате друга философия?

- Ако физическата подготовка заеме 90% от нашата подготовка, се съмнявам, че ще можем да спечелим турнир, но за сметка на това ще сме много силни и здрави. Знам колко внимание се отделя на тези неща в Италия, но аз не виждам никъде техните отбори - нито на клубно, нито на национално ниво. Така че цялата тази физическа подготовка за мен не е пример за подражание. Всичко трябва да има мярка. Когато италиански треньори отидат в чужди отбори, не ме интересува дали те ще прочетат това интервю, или не, когато те не знаят какво да правят - отиват във фитнес залата. При италианските наставници всичко е тайна, а при мен такова нещо няма. Не искам обаче да съм съдия на италианския волейбол и техните треньори, защото има колегиална етика.

- Какво ще промените от работата на предишния треньор и наясно ли сте какви са слабостите на българския отбор?

- Нямам представа как е работил той, но видях отбора как играе. Считам, че тимът има резерва в елементарни неща - например разположението на играчите на игрището, организация на групов или индивидуален блок и т.н. Там аз виждам неразгънатия потенциал и перспектива за работата ми.