Кралят беше свален от трона. Неговият наследник обаче не беше този, който лично го детронира и когото всички сочеха още преди началото на турнира. Наследи го претендент, когото никой не слагаше в сметките, преди битката да започне. Междувременно при жените кралицата показа, че толкова много превъзхожда всички останали, че дори здравословни проблеми не могат да й попречат.

1. Джокович е на ръба на парижката бездна, която погълна Сампрас, Едберг и Бекер

"Ролан Гарос" е най-трудният за печелене турнир от Големия шлем. Това мнение са изразявали мнозина велики шампиони - такива, които са триумфирали в Париж, и такива, които никога не успяха, въпреки че заемат видно място в пантеона на легендите.

Пийт Сампрас има 14 титли от Големия шлем. Стефан Едберг и Борис Бекер - по шест. "Ролан Гарос" обаче остана несбъдната мечта за тримата и те така и не оформиха кариерен шлем. Сега подобна угроза е надвиснала и върху носителя на осем трофея от "Уимбълдън", Australian Open и US Open Новак Джокович.

В неделя убедителният лидер в световната ранглиста загуби мача за титлата за трети път в последните четири години. Този път разочарованието беше много по-голямо, отколкото в предишните два, защото негов съперник беше Стан Вавринка. Пътят на сърбина към единствения му липсващ голям трофей изглеждаше постлан, след като той собственоръчно детронира краля на червените кортове във френската столица Надал в четвъртфиналите.

Във финала обаче тенисистът, който не познаваше вкуса на поражението в 28 поредни мача, който беше непобеден на клей през 2015 г. и който беше загубил само два от последните си 53 двубоя, не успя да намери отговор на вдъхновената игра на тенисиста, който нямаше нито една титла на тази настилка през сезона.

Джокович ще трябва да изчака поне още година, за да стане четвъртият играч в откритата ера на тениса след Надал, Роджър Федерер и Андре Агаси, печелил всички турнири от Големия шлем. "Ще продължа да търся тази купа и ще дам всичко от себе си, за да стана още по-добър и един ден да я имам", каза със сълзи в очите сърбинът.

В момента едва ли много специалисти и фенове се съмняват, че Джокович ще има още шансове да се бори за титлата в Париж. Той доминира в световния тур, има 16 победи в последните си 18 мача срещу играчите от топ 10, намира се в перфектна физическа форма и изключително рядко изпада в сериозни дупки. Освен това е на 28 години, което (както показват последните години) е перфектна възраст за съвременния тенис.

Историята обаче не е на негова страна. Досега нито един тенисист не е успявал да спечели "Ролан Гарос" след 11 неуспешни опита. Вавринка го направи при 11-ото си участие, с което изравни рекорда на Роджър Федерер от 2009 г. и Андре Агаси от 1999 г. А следващото участие на Джокович в Париж ще бъде под №12.

Всички се обединиха около мнението, че тази година беше най-добрата възможност за сърбина заради кошмарната форма на загубилия само един мач при предишните си десет участия Надал. Не е ясно как би изглеждал испанецът догодина, но дори отново да остане далеч от предишното си ниво, има достатъчно силни претенденти за трофея. И както заяви Джокович, става все по-трудно да печелиш титли от Големия шлем.

"Излиза, че аз съм единственият играч, който иска да спечели "Ролан Гарос". И никой друг не желае повече от мен да спечели  този турнир. Това изобщо не е вярно. Всеки един, който е тук, особено топ играчите, иска този трофей. Не се опитвам да сваля напрежението от себе си. Аз съм свикнал с него", каза още сърбинът след финала.

2. Как тенисист, който загуби два пъти на клей от Григор Димитров, спечели "Ролан Гарос"

Когато започна турнира, малцина слагаха Вавринка сред главните претенденти за титлата. Той започна много силно годината - с титли в Ченай и Ротердам и петсетов полуфинал срещу Джокович на Australian Open. След първите три турнира за сезона обаче изпадна в дупка и не успя да спечели повече  от един мач в шест от следващите седем надпревари.

В първите си две състезания на червени кортове - мастърсите в Монте Карло и Мадрид - Вавринка два пъти загуби в трети кръг от Григор Димитров. В княжеството представянето му беше изключително слабо и той взе само три гейма на иначе играещия много разочароващо през годината българин. В испанската столица отстъпи в три сета. В Рим швейцарецът показа, че навлиза във форма, и победи последователно Хуан Монако, Доминик Тийм и Надал, но в полуфиналите загуби тежко от Федерер, а точно преди "Ролан Гарос" беше победен от Федерико Делбонис във втория си мач на скромния турнир в Женева.

Двете загуби от Димитров вероятно са изплували в съзнанието на мнозина от българските фенове, след като Вавринка спечели титлата в Париж. Дали българинът можеше да е на неговото място, след като по-толкова категоричен начин го е надиграл на същата настилка? Отговорът категорично е "не". Дори да си представим, че беше излязъл от мелачката на горната половина, в която бяха Надал, Мъри и Джокович, той нямаше да се справи с Вавринка.

Швейцарецът е изключително агресивен тенисист. Дори мачът да тръгне лошо за него, както се случи срещу Джокович, Вавринка продължава да играе този тип тенис, докато настрои точно мерника си. Понякога това изобщо не се случва и той може да загуби катастрофално, както срещу Димитров в Монте Карло. В Големия шлем обаче форматът три от пет сета му дава повече време. Затова не е случайно, че в шест от последните седем турнира от шлема достигна поне до четвъртфиналите.

Димитров също е агресивен играч. Българинът обаче не може да пренастройва играта си, ако не намери ритъма си в началото. Освен това често е твърде пасивен в ключови моменти. В допълнение, въпреки че притежава отличен форхенд, обикновено прави уинър с него при втория или най-много третия удар в разиграването, но рядко с търпеливо подготвяни мощни атаки, което е необходимо срещу топ играчите.

В неделя Вавринка изтласкваше Джокович далеч зад дъното на корта с няколко поредни удара и след това намираше начин да завърши. 11 бяха с магическия бекхенд, с който не може да се похвали нито един друг тенисист от тура. Но 40 дойдоха от другата страна на ракетата.

Съществената разлика между българина и швейцареца е, че вторият вярваше в победата във всеки един момент от мача. И във всеки един мач срещу всеки един съперник. Той имаше доста прояви на разочарование във вчерашния финал и дори беше предупреждаван от съдията. Негативните моменти обаче не повлияха на самочувствието му. Нито когато загуби първия сет, нито когато изоставаше с 0:3 в четвъртия.

3. Вавринка не е чудо за един шлем

Когато швейцарският тенисист спечели Australian Open през 2014 г., прогнозите бяха, че едва ли някога ще успее отново да спечели титла от Големия шлем. Най-вече защото беше почти на 29 години, а и контузията на Рафаел Надал във финала в известна степен омаловажи успеха му.

След трофея в Мелбърн Вавринка редуваше силни изяви с разочароващи ранни отпадания като това в първия кръг на миналогодишния "Ролан Гарос". Като изключим обаче турнира в Париж, той продължи да се представя много солидно в турнирите от Големия шлем. Загуби в четвъртфиналите на "Уимбълдън" от бъдещия финалист Роджър Федерер в четири сета, след това в четвъртфиналите на US Open от бъдещия финалист Кей Нишикори в пет сета, а през януари в полуфиналите на Australian Open от бъдещия шампион Джокович в пет сета.

В неделя той взе сладък реванш от сърбина, който категорично заслужи с впечатляващата  си игра. Вавринка се отърси от колебливото начало на мача и успя да го обърне с изключителен тенис във втория, третия и четвъртия сет. В тях швейцарецът доминираше на корта и на моменти смазваше съперника с мощните си удари. Неизменните при агресивната му игра грешки дадоха шанс на Джокович да мечтае за обрат, но Вавринка навакса изоставане от 0:3 в четвъртия сет и с 60-ия си уинър приключи мача за 3 часа и 12 минути.

През 2014 г. в Австралия Вавринка стана първият играч от 21 години насам, който побеждава поставените под номер 1 и 2 в турнир от Големия шлем - Джокович и Надал. В Париж швейцарецът го направи за втори път в рамките на година и половина. Този път номер 2 беше Федерер, с когото Вавринка се справи в три сета в четвъртфиналите.

"Аз все още съм убеден, че не съм толкова добър, колкото тях, защото те са тук от десет години и са спечелили всичко. Но все пак съм достатъчно добър, за да спечеля две титли от Големия шлем и да ги побеждавам в големите турнири. Дали искам да се сравнявам с тях? Не. Аз просто искам да вървя напред, да ставам по-добър и да ги побеждавам, когато ги срещна на корта", каза Вавринка от Париж.

Това негово качество изтъкна и треньорът на Федерер и капитан на Швейцария за Купа Дейвис Северин Люти. "Стан работи здраво от години и винаги опитва да стане по-добър. Това е качество, което притежават най-добрите играчи като Джокович, Надал и Роджър", каза Люти.

4. Надал може повече да не спечели титла от Големия шлем

Испанецът е на 29, но вече десет години играе на най-високо ниво. Заради натоварващия му стил на игра мнозина предричаха край на неговата кариера при всяка от контузиите му. Досега той успяваше да ги опровергае по категоричен начин. Настоящият сезон обаче дава много по-сериозни поводи да се мисли, че Надал може би е към залеза на изключителната си кариера.

Надал не игра дълго време заради контузия и това може да оправдае факта, че е колеблив през първата половина на годината. През 2013 г. обаче също се върна на корта след продължително възстановяване, след което спечели две титли от Големия шлем и оглави световната ранглиста.

Сега беше естествено да не може да намери ритъма си в първата част от сезона на твърди кортове, тъй като те натоварват много тялото му. Но се очакваше това да се случи на клей. Вместо това Надал спечели само една титла на любимата си настилка, при това доста скромен турнир - от категория АТП 250 в Буенос Айрес, където взе трофея с четири победи срещу тенисисти извън топ 50. Загуби пет от 22-та си мача на клей преди "Ролан Гарос", като две от загубите му дойдоха срещу Фабио Фонини. Беше разбит в два сета от Джокович, Анди Мъри и Вавринка на турнирите от сериите "Мастърс" в Монте Карло, Мадрид и Рим, които е печелил общо 19 пъти. И изпадна от топ 5 на ранглистата за първи път от 2005 г.

Това, че загуби от Джокович в Париж, също беше очаквано, въпреки че имаше само едно поражение в този турнир. По-притеснително беше представянето на испанеца. Той реално не успя да окаже съпротива на сърбина. В играта му нямаше увереност, във форхенда му нямаше позната сила, а дори по традиция изключителното му движение по корта беше далеч от обичайното ниво.

"През този сезон не успях да се справя с важните точки в някои от мачовете си. Просто трябва да го приема и да бъда подготвен за това, което ми предстои. Животът и кариерата ми продължават. Срещу Джокович просто не успях да играя на неговото ниво. Не мога да кажа, че десетата титла от "Ролан Гарос" ще дойде през следващата година. Остава цяла година дотогава и има толкова много турнири преди това. Изминалият турнир не означава край на моята кариера или край на шансовете ми да спечеля отново титлата", каза Надал след "Ролан Гарос".

Догодина обаче той ще бъде на 30, Джокович ще бъде още по-амбициран да оформи кариерен шлем, а  последните 18 месеца показват, че и останалите играчи от топ 10 имат самочувствието и качествата да печелят турнирите от Големия шлем. За Надал другите трофеи от шлема на този етап изглеждат мираж. Още повече че от края на 2010 г. е печелил само една мейджър титла извън Париж.

5. Серена Уилямс може да направи Голям шлем в една година

Уилямс спечели най-трудния си турнир за трети път, въпреки че през цялото време имаше здравословни проблеми. 33-годишната американка вдигна 20-ата си титла от Големия шлем, а по пътя към нея постави рекорд, правейки четири обрата от сет пасив.

След като в това състояние не допусна загуба на настилката, която винаги е била най-неприятна за нея, Уилямс има отлични шансове да оформи Голям шлем в една календарна година. Нещо, което за последно направи Щефи Граф през 1988 г. За целта американката се нуждае от шеста титла на "Уимбълдън" и седма на US Open. Ако успее, ще изравни и рекорда на Граф за най-много трофеи в Големия шлем в откритата ера на тениса.