Гецата: Време му е на Тодор Неделев да заиграе в силно първенство

Георги Георгиев, част от Пеневата чета от американското лято през 1994 г., гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той е юноша на Марица и един от последните истински плеймейкъри в българския футбол. Любимец на феновете на Ботев (Пловдив) и ЦСКА. С неговото име е свързано и последното класиране на "червените" на полуфинал в европейски турнир - през 1989 г. срещу Барселона. През 90-те години на миналия век пък опита и от френския футбол.

Здравейте, г-н Георгиев! Спря ли ви дъхът от зрелището Ботев - ЦСКА?

- Да. Бих казал, че мачът беше с голямо напрежение и държеше всички до последния съдийски сигнал. Аз лично съм удовлетворен от това, че стана много хубав мач, както бе и първият в Пловдив. Показа се, че в България можем да играем добър футбол, да има доста зрители на стадиона. Според мен това е пътят, за да развиваме футбола.

Кой заслужаваше повече от двата отбора да се класира за финала?

- По принцип този, който се е класирал, заслужава повече.

Като бивш футболист на двата отбора за кого стискахте палци?

- Аз съм неутрален в този мач, тъй като обичам еднакво и двата отбора. Просто се наслаждавам на футбола. А за това, че Ботев се класира, мога само да поздравя футболистите и техния треньор. Играха добре в двата мача и заслужено са на финал.

Гецата: Не мога да го разбера Ел Маестро, Неделев да потегля към чужбина

"Мачът между "червените" и "канарчетата" ще бъде равностоен"

Имаше много дискусии около съдията в двата мача - повлияха ли реферите на крайния резултат?

- Според мен повлияха донякъде. Доколкото знам ЦСКА имаше повече претенции в първия двубой, а във втория от Ботев. Гледах втория мач и през първото полувреме съдията свири безупречно, после естествено допусна някои грешки, най-вече за дузпата.

Какво е да допуснеш гол с 9 срещу 11 души в последната минута на мача и то след корнер?

- Според мен е груба тактическа грешка. Първо допуснаха да се стигне до корнер. Ботев съвсем нормално беше на лимита на силите си, остана с 9 човека и ЦСКА допусна корнер. Знаеха, че Ботев има един футболист, който играе добре с глава - централният защитник и той вкара гола.

Да се върнем на съдията - трябва ли да се въведе ВАР в България? Тези два мача между Ботев и ЦСКА станаха спектакли, но имаше и много спорни отсъждания...

- На много места вече го въвеждат, според мен трябва да го направят и в България, въпреки че малко накъсва ритъма на играта. Но пък трябват доста финансови средства, а и много обучени кадри на всеки стадион. Комуникацията трябва да е на ниво.

Може ли да се каже, че Николай Киров надделя над своя колега Любо Пенев?

- Да, особено през първото полувреме на втория мач. Никой не очакваше такъв развой. По начина, по който Ботев пресираше вътрешните халфове на ЦСКА, които по принцип трябва да изнасят топката - Пинто и Малинов. Естествено при всяко отнемане и всяка грешка ставаше опасно. Реално резултатът на полувремето трябваше да е 0:3, ако бъдем обективни.

Гецата: Ботев има аргументи да вземе точки от Лудогорец

"Отпадането от Европа не може да не се отрази", заяви Георги Георгиев

Какво означава за Пловдив да има финал между Локомотив и Ботев?

- Това ще бъде празник за града. Предполагам, че е възможно и да обявят почивен ден за Пловдив, защото доста хора ще отсъстват от работа. Аз ще отида на финала. Надявам се, а и съм почти сигурен, че стадионът ще бъде почти пълен. Естествено слагам и хора, които са от София и обичат истинския футбол.

Публиките и на двата отбора са известни като много гневни една срещу друга - не е ли време сега да призовем хората към джентълменско отношение?

- Играл съм в много пловдивски дербита. Винаги каквото е на терена си остава на него, а след това сме си приятели - и ботевисти, и локомотивци. Искам да призова да няма ексцесии и да се превърне в един истински празник. Нека покажат истинското лице на Пловдив, а не лошите страни. От десетките хиляди, едва стотици са тези, които вършат бели, но знаем за кацата с меда и за капката катран. Ако след това се коментира само това, ще бъде жалко. Призовавам двете публики да покажат какво могат на стадиона и да победи по-добрият.

Има ли фаворит според вас?

- Естествено, че трябва да има. На пръв поглед изглежда, че Ботев е фаворит. Само че в дербитата не винаги фаворитите печелят, в много случая става точно обратното. Още повече, че това е финал за купата. Фаворити на книга може да има, но на терена, който се раздава повече и покаже повече футболни достойнства, той ще спечели трофея.

Докога Тодор Неделев трябва да остане в Ботев? Не е ли време да направи следващата крачка, след като престоят му в Майнц беше неуспешен?

- В Майнц не му беше успешен, тъй като отиде млад. На Тошко му е време да заиграе в добро първенство за неговото ниво, където може да се развие и да помогне много на националния отбор. Но той си решава, има си съветници, има си мениджъри. За мен на 25-26 години вече е време. Идеален момент да се пробва в добро първенство.

В годините е искан от ЦСКА, Левски и Лудогорец - трябва ли да мине през някой от тези отбори, за да направи сериозен трансфер в чужбина?

- Ботев му е достатъчен. А националният отбор малък трамплин ли е? Щом играе добре в Ботев и ако играе силно в националния тим... Ако премине в ЦСКА, а оттам мине в Лудогорец, ще стане на 30 години. А на тази възраст знаете къде ни взимат българските футболисти вече. Неделев е за отбори от средата на Испания, Франция. В Германия ще е малко трудно вече. Чувам, че от Турция го искат, но не виждам как чак толкова ще се развие там. А има огромен потенциал. Според мен загуби една-две години с Майнц.

Ботев стигна до своя голям мач, но ЦСКА все още мечтае за титла, която може да спечели до края на сезона. Има ли шанс за това?

- Много трудно. ЦСКА играе на приливи и отливи. Направи супер мач с Лудогорец за купата. След това в първенството много добро първо полувреме, но второто рухна психически и най-вече физически. С Левски не играхме нищо, макар че това не е отборът, който заслужава да има Левски. Лудогорец трябва да направи грешки, а ЦСКА да бие всички до края, но това е много трудно. Бяга тази титла и на ЦСКА, и на Левски. Когато си опропастил пет години, за една-две години не може да стане. А в ЦСКА са опропастени колко години? От 2008 до 2015 г. беше хаос и всеки си правеше каквото иска. Който дойде там, се разпорежда, но не става така.

В момента сте на работа в БФС - с какво точно се занимавате?

- Много съм доволен от работата. Занимавам се с това, което най-много обичам и харесвам. Това ми е било целият живот. Селекционер съм за Южна и Северна България, без Югозапада и София. Събираме проекто-национали, родени през 2005 г. Правим два лагера във Варна и в София с 36 деца. На следващата седмица пак 36 деца. А всеки месец се въртят по 7-8 нови. Целта е да огледаме максимално много деца, да си водим записки, да си направим доклади и вече като дойде националният селекционер да му поднесем систематизирано всичко, а не той тепърва да обикаля, търси и да гледа.

Да се върнем на младия Георги Георгиев - изневерихте ли на родния Марица, когато дойдохте в Ботев?

- Тогава нямаше такива изневери. Ботев беше огромна стъпка напред, тъй като с Марица играех в "Б" група. Бях на 21 години и четири години се състезавах в "Б" група. Наблюдавах всеки мач на Ботев. Дори ме искаха предната година, но тогава отиде Запрян Раков.

Гецата: Петев извъртя селски номер за пари

"Гледах Ботев - ЦСКА-София на запис в момента и се питам: "Кой българин да вземем, мама му стара?"

Тогава Ботев носеше името Тракия - как приемахте това име?

- Никой не им викаше Тракия, а Ботев. Като влязох за първа тренировка, имаше 14 национали - младежки, олимпийски и за "А" отбора. Не беше никак лесно, но с много воля, труд и разбира се с качества се наложих. И до ден-днешен сме приятели и се уважаваме.

През 1985 г. Тракия-Ботев стана шампион, макар и по административен път. Как празнувахте тогава титлата и смятате ли, че това е ваша титла?

- Не, не сме я празнували. Поне нямам спомен. До три кръга преди края имахме шанс реално да станем шампиони, но свириха една дузпа за Левски в последните минути и ни изравниха за 2:2. Фактически, ако бяхме били, ставахме с равни точки с Левски и с ЦСКА. Спомням си, че стана голямо меле. Фаул имаше, но беше извън наказателното поле. Не сме празнували титлата, въпреки че играхме в Купата на европейските шампиони през следващата година.

Помните ли тези мачове?

- Играхме с Гьотеборг, но ни елиминираха. 3:2 там и 2:1 у дома. Но предната година Гьотеборг беше спечелил купата на УЕФА, като биха Хамбургер с 3:0 в Хамбург. Не бяха никак случаен отбор.

Мъчно ли ви е като гледате стадион "Пловдив"?

- Тъжна картина.

Би било хубаво финалът между Ботев и Локомотив да бъде в Пловдив...

- Естествено. От гледна точка на безопасността, а и 60 хиляди да събираше стадионът, сигурно щеше да се напълни.

Играхте в последния изключителен отбор на ЦСКА. Как се стигна до трансфера на "Българска армия"?

- Димитър Пенев беше треньор и с Боби Станков ме потърсиха. Тогава нямаше трансфери, парите не играеха.

Пак ли по партийна линия е било?

-Не, вече беше по-спокойно. Тогава ЦСКА и Левски наистина бяха трамплин за чужбина. Мениджъри в България нямаше. Ако дойдеше някой чужденец, отиваше да гледа Левски или ЦСКА, до Пловдив рядко стигаха. Не съжалявам, тъй като отидох в голям отбор.

Стоичков, Любо Пенев, Костадинов вече бяха звезди в отбора...

- Заварих ги там. Коце Янчев, Ивайло Киров, Трифон Иванов, Бог да го прости, Пламен Гетов, Илия Вълов...

Определено голям отбор - с кого се разбирахте най-добре?

- С всички се разбирахме идеално. Бяхме колектив. И сега гледам първия ми календар с ЦСКА от 1988 г. - общо 18 човека с двама вратари. Играхме полуфинал за КНК, спечелихме двете купи на България, станахме шампиони. За една година изиграхме към 60 мача с 18 човека. Сега за 40 мача искаме 26 играчи, по двама-трима на пост. Нещо се обърка работата. А в Европа вече не ходим надалеч, с изключение на Лудогорец в последните 6-7 години. Може да имаме пет чужденци извън ЕС, трима играят, двама седят на пейката. Взимат по 10-15 хиляди евро. Да са живи и здрави, не е луд този, който яде баницата!

Колко получавахте в ЦСКА?

- Към 200 лв. Даваха ни и пари за дрехи. Общо към 250 лв., но заплатата беше 100-120 лв. И отделно премиите. В ЦСКА тогава се печелеше. Живеехме добре, като биехме. А този отбор имаше само победи и едно равенство на четири мача. Премиите също бяха към 200-300 лв. Но се натрупваха и да вземеш 1000 лв. на онова време бяха много пари.

На четвъртфинала за КНК срещу Рода трябваше да изпълните втората дузпа в реванша, Любо Пенев изпусна първата. Как се чувствахте, тръгвайки към топката?

-Бях адски спокоен. Предварително бях решил как да я бия и се получи чудесно. Въпреки че като Любо изпусна дузпата, другите взеха малко да се вайкат. После Вълов спаси, а ние вкарахме всичките до края. Класирахме се и радостта беше огромна. Не съм си и мечтал в първата ми година да стигна полуфинал в КНК, като елиминирахме силни отбори - Панатинайкос, който беше колос, за разлика от сега, Рода, носител на купата на Холандия. Не е малко.

Какво беше да излезете на "Камп Ноу"?

- Беше стряскащо в началото. Стадион, съблекални - всичко те впечатлява. Тогава нямахме чак толкова голямо самочувствие.

Бяхте титуляр в реванша в София - ЦСКА имаше ли шанс да отстрани Барселона?

- Играх и в първия мач, но преди това бях получил удар с коляно в мускула срещу Левски и влязох в последните 15-20 минути, тъй като много ме болеше кракът. Мисля, че нашият шанс го изпуснахме първото полувреме в Барселона, когато водехме с 1:0 до 37-ата минута, но направихме две груби грешки и ни вкараха два бързи гола. Ако беше останало 1:0 до полувремето, с Ицо и Емо напред на контраатака, можеше да стане друг резултат. Трябва да отбележа, че в първия мач Любо Пенев беше наказан, а за втория си беше счупил крака.

На следващата година ЦСКА стигна четвъртфинал, но за КЕШ и отпадна от Марсилия в два много добри мача. Как ви звучи да сте между осемте най-добри в Европа?

- Най-силният ми мач изобщо в моята кариера беше със Спарта (Прага). Когато ги елиминирахме, те имаха седем чехословашки национали. Бяха много силен отбор и на книга бяха фаворити. А ние на "Народна армия" ги размазахме. С много милиони за онези години Марсилия беше направил много силен състав с много големи футболисти. Неслучайно този отбор една година след това загуби на финала от Цървена звезда с дузпи. Но пък три години по-късно победи Милан на Ван Бастен и Гулит в Мюнхен. Първият мач в София беше несигурен до последните минути. И двата отбора имаха положения, но стана един случаен гол. Един искаше да центрира от корнера, изненада Вълов и така. А във Франция беше по-трудно. Имахме проблеми със състава - имаше контузии и болежки. Но и в двата мача се представихме достойно срещу такъв голям отбор като Марсилия. Щом Дидие Дешан беше резерва в двата мача, значи може да си представите. Иначе още си пазя книжката, че сме на осмо място в Европа. Тогава имаше неофициално класиране, а Манчестър Юнайтед още ги нямаше.

За по-младите фенове това звучи абсолютно невероятно...

- Така си беше. Има много хора, които поучават младите, което е хубаво. Трябва да има повече информация и да не се забравят тези неща, защото след 20 години пък ще забравят сегашните. А трябва да има приемственост. Живял съм в западна държава 12 години и знам какво е приемственост и какво е уважение.

Стоичков тръгна към Каталуния след тези мачове, а вие към Франция. Защо избрахте Мюлуз, имахте ли и други варианти?

- Имах други варианти предната година, но тогава не ме пуснаха, защото още нямах 28 години, а законът беше такъв. А на тази възраст вече е трудно да излезеш в отбор, който гони предно класиране, защото още нямахме никакви котировки. Ицо го взеха предната година, но на 23 години. Едно е на 23, друго е на 28. Отделно, че Ицо беше голям футболист. Всичко тръгна от двата мача с Барселона. Заминах за Мюлуз през 1991 г., а предишната година играхме един приятелски мач със Спортинг в Лисабон. Направих много силен двубой. Тогава никой не ти казваше каква е истината, но ми бяха казали, че заминавам за Спортинг. След една седмица мълчание, всичко си замина. Но кого да питаш?

Поддържате ли връзка с хора от клуба Мюлуз?

- Поддържам, да. Вече не са същите хора. За мое най-голямо съжаление клубът Мюлуз е тотална разруха. В момента е в пета френска дивизия, което значи аматьори отвсякъде. От 2004 до 2010 г. бях в детско-юношеската школа на Мюлуз.

Изминаха 25 години от онзи мач на "Парк де Пренс". Има ли нещо, което не сте разказвали за начина, по който вкарахте Стоичков и Любо Пенев във Франция?

- Не, няма нищо. Всичко съм разказал около стотина пъти. Освен, че Любо бръкна в гардероба, много хареса едно мое сако и го облече да види как му стои. А и че пихме малко червено винце горе в един ресторант.

И все пак как се стигна до ситуацията да отидете да ги вземете на границата?

- Нямаха френски визи. Бяха на лагер в Германия. Боби Михайлов ми се обади, говорихме и с Вальо Михов. За да влезем в Германия, пък с Боби ни трябваха немски визи. И едни наши приятели ни показаха един път, където вече нямаше граничари и военна полиция. Там ги чаках през нощта и ги закарах.

Как ви приеха с Боби Михайлов в Мюлуз след мача с Франция?

- Идеално. Боби имаше проблеми преди мача в продължение на един месец. Но след срещата с Франция, още на следващата събота беше титуляр. Хвана една дузпа, пази страхотно. Малко ги бъзиках, но беше нормално.

Не играхте нито една минута на световното първенство, но всеки един от вас, които бяхте в САЩ е със статут на герой завинаги на България. Ядосан ли сте на Димитър Пенев, че не ви пусна нито веднъж?

-Не, не мога да се ядосвам. Естествено, имаше някакво съжаление. Тези седем играчи до последно се надявахме и тренирахме зверски с надеждата да играем в мача за третото място. Но станаха някои неща, не можах да разбера. Ако ни бяха пуснали, пък бяхме паднали с 0:4, щяха да кажат: "Вижте ги тези..." Сега си говорим и се шегуваме, че ако бяхме ние на терена, щяхме да ги смачкаме шведите.

Оттогава измина четвърт век - защо затъваме? Защо вашето поколение не продължихте тенденцията българският футбол да върви нагоре, а стоим на стадион "Пловдив", който е в много лошо състояние?

-Много дълга тема. Защо затъваме? Едно време много обичах да гледам един мюзикъл "Криворазбрана цивилизация". За съжаление в последно време не го дават. Но ние май имаме криворазбрана демокрация, защото спортът е държавна политика навсякъде. Ако някой мисли обратното, жестоко се лъже. Закон за спорта имаме ли? Аз не знам. Имаме някакъв, който щяхме да сменяме, но вече не съм в течение, признавам си. Щяхме да го сменяме, пък нов да правим...

 На хартия има закон.

- Е, то има закон, ама не бил добре. Ако дам 100 лв. на даден клуб, ще ми вземат 120 лв., аз това знам. Срамна работа! Хората правят друго - ако дадеш 100 лв., приспадат 20 лв. и плащат данък на 80 лв. За него е все едно дали ще даде тези 20 лв. на държавата или на клуба, но като обича футбола ще ги даде на клуба. Тук все умуваме нещо, а има закони в Германия, Франция и Англия от 300 години. Да идем да препишем един, като не можем да го измислим! Нека го препишем и да го въведем - толкова ли е срамно? На стадион "Пловдив" са играли Барселона, Байерн (Мюнхен), световни и европейски шампиони, носители на КЕШ, а вижте как изглежда сега...

Бяхте част от "най-златното поколение" на България. Може би това е причината да имате малко мачове в националния отбор. Все пак кой от тях е най-добрият?

- В националния отбор наистина имам малко мачове, тъй като конкуренцията беше огромна. Пламен Гетов, Христо Колев - Бащата, Гошо Йорданов, Краси Балъков, Лечката, а и колко други още... А сега, за съжаление, нямаме нито един за този пост. Може би най-добрият мач направих януари 1994 г. в Сан Диего с Мексико. Завършихме 1:1. Всички бяха доволни и може би там показах, че още има хляб в мен.

Как решихте да се върнете в ЦСКА в края на кариерата ви?

- Не ми се говори много на тази тема.

Защо?

- Тогава Мето Деянов се контузи, счупи крак. Лъчо Танев ми се обади. Мислих и се върнах. Според мен беше малко грешка, но както и да е.

Заради една изпусната дузпа ли?

- Не. Грешка е, че организацията не беше на нужното ниво. Като се върнах, клубът беше на 12-13-о място. Почнах да играя септември- октомври. ЦСКА беше тръгнал много слабо. Точно пристигнах на аерогарата и бяха паднали в Добрич 0:2 от Добруджа. Вторият сезон играхме добре. А тази дузпа и до ден-днешен си ми стои.

Георги Георгиев-Гецата: Чаках Любо и Емо като бандит на френската граница

"Полицай на летището се колебаеше дали да ги пусне за Париж"

Беше в полуфинал за купата на България срещу Левски на "Българска армия". "Червените" водеха с 2:0...

- Да, и изпуснах дузпа. При 3:0 ставаше друго. Но играхме и с човек по-малко тогава. Както и да е. Пламен Николов ми я хвана добре. Като се видим с него се шегуваме. Той казва, че са го оставили в Левски заради мен, защото преди това искали да го гонят.

Често ли сте изпускал?

- Изпускал съм дузпи, но тази е най-фрапантната. Но и много съм вкарвал. Примерно тази с Рода е по-важна, нали? Всеки изпуска дузпи. Въпросът е, че след три месеца напуснах ЦСКА, върнах се в Марица и играх на стадион "Българска армия", а цялата публика ми пляскаше.

Къде нареждате Марица в отборите на сърцето ви?

- Марица ми е още от детството. Като си спомня къде сме тренирали, направо тръпки да те побият! Сега не може да закараш дете там.

Какво е състоянието на Марица в момента?

- Нямам големи наблюдения в последно време. Във "В" група е, там им е мястото. Лошото е, че школата не е на това ниво, което беше по една или друга причина. Има деца, но най-талантливите отиват по други отбори.