Предложеният данък върху финансовите транзакции в 10 страни от Европейския съюз би могъл да генерира около 19.6 млрд. евро годишни приходи, въпреки че Brexit може да направи събирането по-трудно.
Повече от половината от планираните приходи са свързани с деривати, като 6.2 млрд. евро идват от договори, търгувани на борсата, а 6.1 млрд. евро от сделки извън борсата, според официални документи, цитирани от Bloomberg.
Тези цифри се основават на данъчна ставка от 0.01% за деривати. Ако тази ставка бъде намалена наполовина, общите приходи ще спаднат до 16.6 млрд. евро.
Общите суми предполагат, че данъкът може да бъде събиран в чужбина, включително във Великобритания след Brexit, по сделки, включващи контрагент от една от участващите държави.
Дискусиите за налога върху финансовите транзакции бяха замразени миналия септември, за да позволят на експертите да работят върху възможните последици от напускането Великобритания, където се намира основният финансов център на ЕС.
Европейската комисия предложи данъка през 2011 г., за да се увери, че индустрията има "справедлив принос", след като данъкоплатците поеха разходите за финансовата криза.
Когато някои държави-членки се противопоставиха на таксата, по-малка група потърси компромис съгласно правилата за "засилено сътрудничество". Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания все още са на масата за преговори.
Когато данъкът за пръв път беше предвиден за целия ЕС, комисията очакваше годишни приходи от около 57 млрд. евро.
Финансовите министри от еврозоната ще се срещнат в Брюксел следващата седмица, а данъкът върху финансовите сделки може да бъде обсъждан в кулоарите. В случай на "твърд Brexit", изпълнението на данъка ще бъде по-трудно.
