Новият подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор, Радослав Миленков, публикува своите приоритети в последното издание на тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България. В тази статия подуправителят в малко по-съкратен вариант излага визията си за развитие на банковия надзор и своите приоритети, които в разширен вид представи при изслушването му като номиниран за тази позиция пред парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Важна подробност е че част от задачите, които Миленков представя, са свързани с условието, че  България влезе в Банковия съюз на ЕС, по силата на механизма за тясно сътрудничество. Както се казва в статията публикувана в тримесечния бюлетин на АББ: "Предстои преглед и евентуална промяна на приложимата местна регулаторна рамка - наредби, указания, с цел да се постигне съответствие с вътрешните технически регламенти на ЕЦБ и отразяване на дискреционната политика на ЕЦБ в ключови сфери от пруденциалния надзор и управлението на риска".

При евентуалното присъединяване на България към Банковия съюз на ЕС, ще се наложи да бъдат извършени доста сериозни помени в ангажиментите на отделните управленски звена на БНБ, за да се постигне пълен синхрон и съвместимост със звената на ЕЦБ, отговарящи за различните аспекти на надзорните политики и практики. Причината е че поради мащабите на сектора, който обслужва ЕЦБ надзорната му администрация е много по развита и йерархизирана, отколкото тази на БНБ. При ЕЦБ например отделни правомощия за даване на различни разрешения и одобрения са делегирани на отделни дирекции, докато в БНБ те са в компетенцията на отделните подуправители и дори на УС на БНБ. Всички тези различия изискват немалки административни усилия за изглаждането им. БНБ трябва да е готова за това предизвикателство, дори в крайна сметка да не й се наложи да го посреща.

Друга сфера от задачи посочена от Миленков в статията му в тримесечното издание на АББ е "продължаване на процеса, свързан със синхронизирането на надзорните и пруденциални практики на БНБ с тези на Европейската централна банка, на вътрешните правила и процеси и на информационните потоци между двете институции". Доколкото работата на БНБ в тази сфера, както казва Миленков в статията си, е логично продължение на реформите в банковия надзор, стартирани през 2015г., тя ще продължи през цялата 2019 година.

Акцентите поставени от новия подуправител в тази сфера са изграждане на ефективна организация за сътрудничество с ЕЦБ в рамките на надзорните колежи и съвместните надзорни екипи; оптимизиране на надзорна стратегия, съобразно новите институционални реалности, произтичащи от режима на тясно сътрудничество; разпределяне на надзорния фокус между значими и по-малко значими институции; организацията на набиране на надзорни и статистически данни за надзорни цели и валидиране на надзорната отчетност; развитие на информационните системи, адекватни на новия етап на надзорна дейност.

Както се вижда от всички тези акценти само организацията на събирането на надзорни данни и разжитието на информационните системи не са пряко обвързани с приемането ни в Банковия съюз. Всички останали приоритети ще отпаднат ако това влизане не се състои

Третия важен блок от приоритети е пряко свързан с организирането и провеждането на прегледа на качеството на активите и стрес теста. "Процесът е в ход по отношение на селектираните шест банки и се извършва от ЕЦБ съгласно приети от ЕЦБ методология и макроикономически сценарии за целите на стрес теста. Повечето допускания и параметри се определят от централния комитет по управление на проекта в ЕЦБ при установена работна комуникация на БНБ с Европейската централна банка и ЕНМ в този процес. Дейността на банковия надзор ще продължи да се осъществява при прилагане на европейската регулаторна рамка, приложима спрямо кредитните институции с акцент върху последователното прилагане на техническите стандарти и регламенти, както и на указанията на Европейския банков орган и препоръките на Европейския съвет за системен риск", пише в статията си за АББ подуправителя Миленков..

Най-важни в дългосрочен план обаче са приоритетите, които Радослав Миленков е посочил в края на изложението си, защото изпълнението им не зависи от влизането на България в банковия съюз на ЕС, но в същото време с него е свързана банковата, а от там и финансовата стабилност на държавата ни. Тези приоритети са:

"• Продължаване практиката на непрекъсваем надзорен цикъл посредством текущ дистанционен контрол и инспекции на място;

• Надзорният преглед и оценка на банките да са на база разработения в синхрон с вътрешния наръчник на ЕЦБ и на издадените от Европейският банков орган насоки подход за надзорен преглед и оценка. Целта на надзорния преглед и оценка е да засили връзката между оценките за динамиката на рисковете в системата, рисковия профил на банката, собствения ѝ капитал, ликвидните й активи и системите за управление на риска и изградената вътрешна контролна среда и на тази база формиране на обща оценка за жизнеспособността на всяка кредитна институция на индивидуална основа;

• Продължаване политиката на консервативен макропруденциален надзор, насочен към акумулиране и поддържане на капиталови буфери във възходящата фаза на икономическия цикъл. Целта е поддържане стабилността на банковата система, включително и чрез предотвратяване или редуциране на системните рискове, резултат от дейността на кредитните институции, и на идентифицирането и ограничаването на появата на макроикономически фактори, застрашаващи стабилността на банковата система".

Изпълнението на тези три приоритета е изключително амбициозна задача, защото тя предполага строг но балансиран контрол върху множество фактори, които като тенденции за развитие нерядко се противопоставят един на друг. Поради това индивидуалните надзорни решения за всяка една банка направени на базата на комплекса от всички тези фактори, при неправилен баланс може да доведе до поставянето на определена кредитна институция в неконкурентна среда, но може да и да й позволи да поеме неразумно високи рискове, които да подрият дългосрочната й стабилност.