Тиаго Родригес заяви, че е тъжен, защото напуска ЦСКА. Той подписа с отбора от Саудитска Арабия Ал-Хазм. Португалецът даде интервю за dsport.
Здравей Тиаго, поздравления за твоя нов отбор. Как се чувстваш в момента?
- Чувствам се добре в момента заради моя нов отбор, но съм и тъжен, защото напускам ЦСКА.
След близо четири години с какви чувства се разделяш с ЦСКА?
- Това са четири години, не става дума за четири дни. Оставям достатъчно приятели в клуба и страната. Доста ми е трудно да напусна отбора в този момент. Оставям доста добър отбор за тази година, а също и добър треньор.
За четири години успя да спечелиш един трофей и то като капитан на отбора какво означава за теб това?
- Нямам думи за това. След четири години спечелих купата на България и то като капитан, но това не беше най-важното в случая. Важно беше да спечелим и да завоюваме този трофей.
За този период кой момент никога няма да забравиш с екипа на ЦСКА, може би мачът с Базел?
- Разбира се, че точно този мач, защото вкарах два пъти във важен мач, който класира ЦСКА във фазата на групите на Лига Европа
Какво искаш да кажеш на феновете на ЦСКА на раздяла?
- Нека подкрепят отбора, което е най-важно. Нека дават най-доброто, което могат. Сега когато не съм част от отбора ще следя неговите изяви и винаги ще го поддържам.
В твоето сърце ще има ли място за отбора на ЦСКА?
- Да, разбира се. Все пак бях в този отбор четири години, започнах петата. Този отбор винаги ще има следа в сърцето ми.
Защо реши да подпишеш с този клуб? Това е различна дестинация, не е в Европа?
- Така е. Това е нещо различно. В крайна сметка това е различно преживяване, различен опит.
Това, че треньорът на новия ти отбор е португалец предполагам това е добре за теб и твоята адаптация?
- Да, това е хубаво за мен. Ще ми помогне за по-лесната адаптация. Предимство е, че треньорът говори моя език. Това е една добра възможност за мен.
Знаеш ли колко пари ЦСКА ще спечели за теб?
- Това не го знам, това е нещо, което си е между клубовете. Нямам информация, не знам колко ще спечели ЦСКА от мен.
