Твърди се, че в една португалската нощ през 1966 г., когато Манчестър Юнайтед гостуваше на Бенфика в Лисабон, а светът окончателно проумя истината за таланта на Джордж Бест, сър Мат Бъзби всъщност поискал от своите играчи да бъдат предпазливи и да играят дефанзивно.

В първите 12 минути обаче Бест вкара два гола, един с глава и един след слалом сред трима защитници, за да поведе отбора си към победа с 5:1. Няколко часа по-късно Бъзби казал на Бест: "Ти май не си ме слушал!".

В сряда вечерта само две минути, след като сър Алекс Фъргюсън извади отбора си в Барселона с очевидно същото послание, което е имал Бъзби през 66-а, на света предстоеше да научи нещо за Кристиано Роналдо и за сравненията с Джордж Бест.

Дузпа, и то само две минути след началото на 1/2-финал в Шампионската лига, когато 98 000 зрители те освиркват? Това е нещо, за което часовете, прекарани пред Манчестър Юнайтед ТВ, за да се запознава с клубната история, не са го подготвили.

Роналдо свикна да изпълнява дузпите си ниско и промяната в тактиката се оказа решителна. Когато обаче изпрати топката едновременно високо и встрани от вратата на Виктор Валдес, той постави темата за своето израстване в по-различен контекст.

Един единствен удар не може да определя представата за един играч. Начинът, по който португалецът се справя с това, трябва да е мерило за неговото израстване в сравнение с полуфинала в Милано преди година, за който сър Алекс Фъргюсън заяви, че отборът му не е бил готов.

След пропуска си Роналдо не се сви на кълбо с ръце през глава, за да се самосъжалява. Фокусите, които направи с топката, преди да я подари на Джанлука Дзамброта, разменените очевидно неприятни реплики с Виктор Валдес, който го съсече, докато той поемаше топката след пас на Майкъл Карик, дълбоката въздишка преди свободния удар, който изпълни от 20 метра - всичко това бяха белези на шоумен, какъвто Кристиано винаги ще бъде.

Но това бе нощта, която сложи край на сравненията му с Джордж Бест. По-ясна представа за португалеца даде гледката, докато стоеше на десния фланг, размахващ гневно ръце, след като му бе отказан свободен удар, когато бе спрян от Дзамброта в началото на второто полувреме.

Този мач, както по-рано Лео Меси от Барселона изтъкна, не беше мач между него и Кристиано Роналдо. Но въпреки че аржентинецът напусна терена след малко повече от час игра, неговото представяне ярко контрастираше с това на Роналдо. Все още е трудно да определим дали някой от двамата може дълго да доминира на голямата сцена. При Меси проблемът е чисто физически. В този мач той отново бе спрян от възобновяване на проблема с бедрото, който се оказва, че е вероятно резултат от дефицит на хормона на растежа.
Неговата чорлава коса и някак чаплинска походка са толкова далеч от гелосаната прическа и сигурна стойка на Роналдо, колкото изобщо можем да си представим. Но в сряда именно Меси доказа класата си.

Неговият чудесен пас зад гърба на Уес Браун позволи на Андрес Иниеста да се измъкне от Оуен Харгрийвс и да центрира ниско и опасно. Когато Пол Скоулс и Майкъл Карик успяваха да спрат похода му през центъра, той успяваше да даде топката на Ерик Абидал да центрира отляво. Той приплъзна топката зад Патрис Евра и Парк Джи Сунг, които не се усетиха, а после прехвърли през глава Евра и спря с бедро, за да демонстрира, че това е двубой между неравностойни съперници. Невероятни подавания между него и Иниеста изведоха през второто полувреме Самуел Ето'о за най-доброто положение на Барса.

Роналдо остава на върха на реализаторския чарт в Шампионската лига с един гол пред Меси, но това се дължи най-вече на отсъствието на аржентинеца заради контузия.

Да, до 10-ата минута Роналдо принуди три пъти защитниците на Барселона да го фаулират и мъжки се нагърби с отговорността за дузпата. Все така мъжки той не показа отчаяние след пропуска си, но направи по-лошото. Позволи това да му отнеме енергията, блясъка и идеите. И цялата игра на Манчестър Юнайтед да рухне. Докато "Камп Ноу" изригна в мощен рев "Меси", докато аржентинецът напускаше придържащ към бедрото си пакет с лед, на всички ни бе ясно кой от двамата има още какво да доказва.