Как да не те обичам, Реал! Въпреки твоето непостоянство, въпреки полемиките, които винаги те съпътстват, въпреки егото ти, въпреки арогантността, въпреки всичко. Как да не те обичам, когато си шампион на Европа за 11-и път! Напук на всички дефекти и слабости ти си способен да докоснеш небето за един миг и един мач.
Същото повтарят милиони фенове в Милано, Мадрид и всички останали кътчета по света, където е достигнала страстта към този универсален, безграничен клуб. Реал е на хората и на никой друг. Колко пъти играчите са били упреквани и колко пъти са били обвинявани, колко често феновете на Белия балет са повтаряли: "Обичам те, но няма да ходя с теб".
Няма любов без мъка и финалът също го доказа. Реал се появяваше, после изчезваше. Не е постоянен, не е като в миналото, но винаги ще си бъде Реал. Поради причини, които са необясними дори за неговите фенове. В Милано почти го бяха отписали, но без да знаят, че Кралския клуб има 1000 живота. Да го разбереш е мъчение. Затова само можеш да го обичаш. Това е изкуството да печелиш финали и да имаш шампионски гени.
В този финал няма губещи, защото и двата отбора показаха защо Мадрид се гордее с тях.
Големият капитан Серхио Рамос не забрави да утеши падналите на бойното поле. Какво уважение към съперника! Той бе на крачка да напусне миналото лято, имаше напрежение между него и бившия треньор Рафа Бенитес, не можеше да се разбере и за новия договор, бе непостоянен в изявите си, а за капак имаше проблеми с контузии. Но се завърна по-силен и нахълта в Милано. Където го чакаше Единадесетата!
