На Боби Михайлов определено му върви с французи. И респективно на България. Още от времето, когато беше вратар на Мюлуз в една късна есенна вечер на ноември 1993 година стражът на тима от френския едноименен град, граничещ с Германия, успява да прекара през границата с лека кола лицата Емил Любчов Костадинов и Любослав Младенов Пенев.

Двамата нямат редовни паспорти и, докато ги оправят, може да изпуснат срещата на 17 ноември. Същата онази, паметната, отпреди 15 години. И същите които участват в завършека на най-великата комбинация в българския футбол - Любо подава последния пас към екзекутора на „петлите" Емо, който с удар под гредата застрелва Бернар Лама за 2:1.

Френските мечти за Мондиал в Щатите приключват точно в 90-ата минута. В онзи мач Мишел Платини не играе. Той е на трибуните. Вече се е отказал от футбола през 1987 година в един дъждовен следобед в мач срещу Бреша на стадиона в Торино и, събличайки любимата фланелка на Юве, изрича думите: "Предпочитам да си тръгна по-рано от футбола, когато хората още ми ръкопляскат".

След това малко, преди да се случи крахът на „Парк де Пренс", той ще направи една грешка. Но кой не е минал през нея. Поуката е, че от велик футболист трудно става велик треньор. Изключението е Йохан Кройф.

Та Платини класира за европейското първенството през 1992 „петлите" без загубена точка в квалификациите и после отборът му се разбива по северните терени на Швеция още в групите.

Отстъпва мястото си на човека с шлифера и мрачния поглед Жерар Улие     който е детрониран от момчетата, въведени във Франция посредством колата на Боби Михайлов. Времето минава, Платини започва да предприема начинания, от които излиза победител.

Става организатор на световното първенство през 1998 година в собствената си страна и на 12 юли същата година с два гола на Зидан и един на Пти Франция бие Бразилия с 3:0. Така „трикольорите" се озовават на върха на планетата за първи път в историята си. След години Мишел се кандидатира за шеф на УЕФА.

Започва да прави предизборни воаяжи навсякъде из Европа. Преди световната квалификация на България с Швеция(0:3) в София през март 2005-а, когато треньор е Христо Стоичков, великолепната десятка пристига на столичното летище и с ослепителната си усмивка казва: "Поздравявам президента на вашия футболен съюз Борислав Михайлов. Много рядко по света футболни хора стават президенти на своите съюзи".

Платини вече е президент на УЕФА и за първи път ще пристигне в нашата страна като такъв. Какви са сега предварителните впечатления от неговата визита като действащ президент. Най-вече, че идва навреме.

Преди, когато дойде като кандидат президент, тогава французинът търсеше одобрението на Борислав Михайлов. Сега е обратното и със сигурност Боби ще го получи. И не трябва да търсим под вола теле, че някогашният великолепен плеймейкър на Франция, Сент Етиен и Ювентус ще връща услуга. Не. Просто Платини е приятел на България.

Това се видя на пресконференцията, която даде в навечерието на финала на европейското първенство тази година във Виена. Когато му зададох въпрос за нашата страна, той показа топлота, която беше искрена, а не дипломатична. Със сигурност има поне две причини бившият ни национален вратар да е симпатичен на шефа на европейската федерация.

Едната е, че Боби е футболен човек, а другата, че е играл във Франция. Въпросът е дали Платини ще се сети, че и друг човек от най-горните етажи на родния футбол също е играл във Франция. Със сигурност няма как да е забравил, че Лечков е обличал екипа на Марсилия на „Велодром". Наскоро на тегленото на жребия за Купата на УЕФА Платини и Стоичков позираха един до друг.

Христо бе поканен да бъде единият от треньорите в демонстративния мач по-случай 10-годишнината от спечелването на световната титла на Франция за юбилеен международен мач. На приятелския двубой между Франция и Тунис (3:1) бе поканена българската съдийска тройка - Антон Генов, Николай Ангелов и Никола Джугански.

Това бе реверанс не само към Боби Михайлов, който е член на съдийската комисия към ФИФА, но изобщо към родния футбол. Нищо че фантомът на Емил Костадинов още тегне над „Парк де Пренс". С чувство за хумор може да отбележим, че въпросните събития с Камата и нашите съдии се състояха на другия, новия парижки стадион - „Стад дьо Франс".

Ако някой реши да търси някакви  комбинации и вътрешно футболни ребуси, които ще се разрешават с пристигането на Платини, сигурно бърка. Ясно е, че самото идване на Мишел ще затвърди още повече  сегашния пост на Боби Михайлов. Най-малкото заради свежите пари, които ще влязат в БФС за построяването на нова спортна база за националния тим.

А първата копка на Платини, която ще бъде заснета , също ще бъде осребрена като дивидент. Но това няма да се получи като ходатайство. Просто Боби е щастлив човек, че в този момент той има футболната власт в България, а Платини в Европа. Ясно е, че ще има извънреден конгрес.

Но със сигурност след визитата на Платини опонентите на Боби ще бъдат респектирани. Еуфорията от визитата на първия човек във футболна Европа ще направи така, че ще изникнат въпроси от сорта на „Добре, Боби си отива, а кой подходящ ще дойде на негово място?."

В интерес на истината, след като бе разровена помията около съдийството и на власт дойде Димо Момиров, повечето от футболните президенти взеха да се оплакват по-малко. Самото първенство стана по-оспорвано. Ясно е, че ние самите не знаем какво искаме. От една страна все чакаме Левски и ЦСКА да падат и завършват наравно по-често. Тоест, да губят точки.

Когато това започна да става, се питаме защо не бият. Угодия няма. Просто е добре да се върнем към 60 и 70-те години, когато ЦСКА и Левски правеха много силни игри в Европа след шампионати, в които завършваха пак първи или втори, но с по пет-шест загуби и почти толкова ремита.

В последните години да завърши някои от грандовете с два-три равни и една -две загуби си бе новина. Но пък и затова в Европа ни бият като тъпан. Но това е „вътрешнопартийна" тема, която няма нищо общо с идването на Платини. Всъщност има, ако приемем, че Мишел е символ на европейските клубни турнири и българското първенство е следствие за евроучастията ни.

Със сигурност в стегнатата програма, която е направена за краткия престой на Платини, фокусникът Сашо Томов ще се опита да оправдае безумията си от миналото лято и ще поиска среща и съответно алиби за прословутия лиценз. Само че още на пресконференцията, дадена от Платини преди финала на европейското първенство във Виена, се разбра, че адресатът за това не е той, а изпълнителният директор Дейвид Тейлър.

А в случая шотландецът не идва в София и в този смисъл воплите на Томов могат да останат глас в пустиня. За него е по-добре, вместо да търси помощ от Платини, да се вслуша в единствения коректив - Сектор Г, и час по-скоро да потърси нов собственик на ЦСКА. Или пък, ако отборът отново завърши първи, да не допуска нов провал с лиценза.

Единствената загадка, която остава от посещението на Платини, е неговото заминаване за Букурещ. Няма как да отива за концерта на неговия блестящ сънародник Жан Мишел Жар, защото той се състоя в румънската столица на 10 ноември.

Всъщност сигурно има защо да мине през Букурещ. Най-малкото защото Румъния открай време е франкофонска страна.
Въпросът е дали след това ще отлети за Истанбул, за да прегледа терените и да смени домакинството на Полша и Украйна за европейското през 2012 със солидната кандидатура на Турция.

А иначе на Боби Михайлов му върви с французи. И на футболна България също. Времето до извънредния конгрес ще го покаже...