Ако на хората от Лудогорец им е омръзнало да стават шампиони на България по футбол, ще трябва да ги разочароваме. Към момента те са основен фаворит за следващ първенец, без никакво значение как точно ще се казва първенството и в какъв формат ще е. Ако искат да си направят спортните страсти интересни, шефовете на клуба ще трябва сами да отслабят отбора си. А те не са виновни за това, че на моменти ни изглеждат като преяли, леко апатични и дори незаинтересовани от заобикалящата ги конкуренция, която е под всякаква критика.

Интересно би било да знаем какво щеше да се случи, ако Лудогорец не бе преживял страхотния срив през миналото лято, когато отбор, чието име вече е забравено от 80 процента от феновете (става дума за Милсами), нанесе звучния шамар на разградския проект. Представяте ли си какво щеше да стане, ако психологическото сътресение не бе чак в такава степен и Лудогорец бе продължил малко по-нататък в евротурнирите. Сигурно тимът щеше да си държи поетия път, само че на по-ниска предавка. Имаше два варианта – или всичко да бъде тотално разбито, на каквото се надяваше конкуренцията, или орлите да си стъпят на краката без много да дават вид на оскубани. Е, видяхме и от двата варианта по малко, защото есента наистина не беше лека откъм вземането на решения.

Треньорски смени, скъпа селекция постфактум и в крайна сметка през тази зима вече бе ясно, че макар и не в същия бляскав вид, Лудогорец няма как да бъде достигнат нито като игра, нито като точков актив. Ако щете и нито като облагодетелствани от отношението на някои, да не кажем повечето съдии. И на съперници, които са готови да помогнат, ако случайно нещо се наложи. Такова е положението. От най-високите разградски етажи не биха оставили случайно нещо да се случи по начин, който би им попречил да станат първи. Вероятно тази пролет инвестициите в този аспект са били най-малки. Но това, както се казва, е лъжицата катран в кацата с меда, каквато има при всеки шампион на България.

Новото при Лудогорец тази година бе корекцията в поведението на така наречените ръководни фактори. При предишните четири шампионски титли собственикът Кирил Домусчиев даваше интервюта на всеки ъгъл, не подминаваше нито една камера и микрофон, не отказваше нито една покана за интервю, поради което си спечели антипатиите на голяма част от футболната общественост. Същото се отнася и за хората под него в клуба. Основен събеседник на медиите е треньорът Георги Дерменджиев и така би трябвало да бъде. Сега дори няма нужда от помпозно награждаване и музикален изпълнител на стадиона.

Другото ново бе видимият проблем при мотивацията на голяма част от футболистите, които въпреки че получават огромни заплати и би трябвало да хвърлят всичко, за да си ги изкарат, това не е така. Звездите на Лудогорец понякога не си дават зор, защото виждат, че могат да вземат три точки с по-малко усилия и това е проблем, който трудно би се разрешил. В резултат на това периодично играта на тима зацикля, понякога това се случва в серия от мачове, но в крайна сметка във всяка среща шампионите заиграват по шампионски, включват на скорост и приключват интригата в своя полза. И така вече пета поредна година.

От останалите отбори едни искат да станат шампиони явно, други също искат, но не го казват официално, трети от време на обелват срамежливо по някоя дума, но явно Лудогорец държи здраво нещата в свои ръце. Трябва да признаем, че тази пролет единствено Левски до един момент беше някаква заплаха, но на „Герена“ Гошо Дерменджиев не даде шансове за изненада. И така – петият елемент вече е във витрината на Лудогорец. И за разлика от филма това не е фантастика, а реалност, само дето в Разград си нямат Брус Уилис, който да изиграе главната роля.