Доминик Янков се съгласи да говори пред "Мач Телеграф" и даде първото си обширно интервю след трансфера му в Канада. Както е известно, българският национал е роден в Торонто и сега реално се върна в родината си. Неговият отбор Монреал е част от МЛС, а там играят големи футболисти като Лео Меси, Луис Суарес, Серхио Бускетс, Жорди Алба, Юго Лорис, Джердан Шакири, Кристиан Бентеке, Виктор Уаняма, Луис Муриел, Мая Йошида и много други.

Доминик, здравей, как се чувстваш в Канада 3 месеца след трансфера ти в Монреал?

- Всичко е супер. Имах малко проблеми последната седмица и не играх в 2 мача поради една стара травма, но се завърнах в последния двубой с Орландо Сити. Аз преминах специални медицински прегледи, които ми показаха на какво трябва да наблегна. Не рискувахме, за да не стане по-зле. Възстановявам се, за да ми е здрава мускулатурата.

Кога дойде офертата от Монреал и изненада ли те тя?

- Монреал ме искаха още преди 2 години, но тогава не се стигна до трансфер. Сега обаче аз исках да си тръгна, да отида в нова държава, да сменя обстановката. През зимния прозорец дойде офертата. В клуба знаеха, че искам да отида на ново място и така стана трансфера.

Имаше ли нужда от аклиматизация, при положение, че си роден и израснал в Канада?

- Аз живях в Канада до 13-годишен. После 3 години бях в Англия, където играх в Съндърланд. В държавата лесно свикнах, но футболът е доста различен. Динамичен е, напред-назад. Много повече тренираме, отколкото в България. Но все пак тук имаме по един мач на седмица, а с Лудогорец - почти винаги две срещи на седмица.

С какви чувства напусна Лудогорец, където прекара толкова много години и дебютира в мъжкия футбол?

- Аз съм много благодарен за всичко на Лудогорец. Спечелил съм много отборни и индивидуални награди. Клубът, който ми даде път в мъжкия футбол, да играя в Европа. Изправих се срещу много сериозни отбори в Европа. Първите две години играх редовно в Лудогорец. Но след това година, година и половина беше тежко за мен и трябваше да предприема нещо.Беше ми тегаво, страдах от няколко контузии, а някои треньори не разчитаха на мен. Играех по 5-10 минути срещу аутсайдерите в първенството. Последният треньор не ме пускаше редовно. А всеки мой съотборник знае,ч е съм се отнасял професионално и винаги съм давал всичко от себе си в тренировките.Иначе бих искал да кажа, че съм благодарен и на Ботев Враца, където играх под наем.