Костадин Видолов е последният романтик в българския футбол. Халфът на Берое е един от най-обичаните родни футболисти. Шампионът с ЦСКА от 1997 г. е известен с невероятния си поглед върху играта, тънките пасове и фирмените голове от фаулове. Коцето никога не е обичал шумотевицата и приказките. Минава за един от най-мълчаливите играчи в историята на родния футбол. Видолов обаче реши да обяви пред "Стандарт" края на богатата си футболна кариера.

Г-н Видолов, вярно ли е, че спирате с футбола?
- Да, такава ми е идеята, въпреки че шефовете на Берое ме навиват да продължа да играя. Вече нямам желание. Няма закъде, а и не си заслужава.

- Защо? Да не би да сте загубили тръпката от играта?
- Това е невъзможно. Мисля си друго. Дали си заслужава на 40 години да си съсипвам здравето. Нерви на терена винаги се хабят, нищо че никога не съм го показвал. Не се чествам и уморен. Мога да играя по 50-60 минути в "А" група, поне така чувствам. Но не бих могъл да ритам 90 минути на нивото, както аз искам.

- А сега накъде?
- Не знам. Имам предложение от Берое. Не знам обаче какво ще стане, когато на 1 юли се съберем на подготовка.

- Да бъдете помощник-треньор в екипа на Илиян Илиев вариант ли е за вас?
- Има го като вариант. Ще видим.

- Ще успее ли Берое в "А" група без Видолов в халфовата линия?
- Да, разбира се. В отбора има добри футболисти. С една отлична подготовка Берое няма да има проблеми в елитната дивизия на България. Стара Загора е футболен град, с отличен стадион и невероятна публика. Този град заслужава да гледа футбол с марка "А" група.

- Накъде според вас върви българският футбол?
- Не върви в правилната посока, така мисля аз. Вижте Левски, ЦСКА и националния отбор на какъв хал са. Лошото е, че скоро не виждам как ще се излезе от кризата. Няма футболисти. Няма качество и класа в първенството. Левски станаха шампиони, но игрите им бяха бледи. Самият факт, че Сашо Александров - Кривия на 34 години е най-добрият футболист у нас, е показателен. Отдолу идва едно голямо нищо. Така ще е, щом младежките ни национали падат от Казахстан и Израел. Ако това ни е бъдещето на футбола, жалко.

- Виждате ли се като треньор в някой от пловдивските тимове, г-н Видолов?
- На този етап - не. В кой отбор да работя? Марица изпадна. Ботев ще изпадне. В Пловдив нещата около футбола не са никак добре. В Локо около Христо Бонев се държи ниво. Ако президентката Галя Топалова задържи футболистите си и Павле Делибашич, който за мен е отличен играч, през идния сезон "черно-белите" ще вървят много добре в шампионата.

- Какво трябва да се случи, за да живне Ботев?
- Ох, това е болна тема. Не само за мен, но и за цял Пловдив. Истината е една - Христолов трябва да се махне от клуба. Ще продава ли, ще подарява ли..., но не виждам бъдеще за отбора с Христолов начело. След това трябва да се почне на чисто - от детската школа до представителния тим. Христолов в отбора ли е, оправяне няма.

- Съжалявате ли за нещо, което сте пропуснали в кариерата си?
- Не обичам да се връщам назад. Доволен съм от кариерата си. Така е било, така е станало. Не съжалявам за нищо.

- А за това, че в последния момент не заминахте за световното в САЩ'94?
- Това е минало. Всичко е изживяно. С Димитър Пенев поддържаме отлични взаимоотношения. Поздравяваме се винаги. Никога не съм ламтял за пари. Пък и хората, които ме познават, знаят, че не съм конфликтна личност. Въпреки че бат Митко Христолов искаше да ме изкара такъв. Тръгна да ме изкарва най-черния човек. Но така се получи по-добре. Всички разбраха що за стока е той.

- Доста време играхте в Германия, поддържате ли връзки там?
- Чувам се с доста приятели от Германия. Редовно си говоря и с мой бивш съотборник от Унион. Казва се Юсуф и играе в холандския НЕК Ниймеген.

- Как си представяте живота извън футбола?
- По-спокоен. С повече време за семейството и приятелите. И с повече часове за другата ми страст - риболова и лова. Надявам се да имам повече време за въдицата и пушката.

- А бизнес няма ли да завъртите?
- Бизнес? Няма такова животно в България.

- Гласува ли Костадин Видолов?
- Гласувам. Но на тези избори не знам за кого. Честно, не виждам за кого мога да дам подкрепата си. Наясно съм, че нещо трябва да се случи, че трябва промяна. Иначе България няма да изплува. Ако не бях семеен, никога нямаше да остана да живея тук.

Това е той
Костадин Видолов има голям шлем в пловдивските тимове. Кариерата му стартира от Марица, прави име в Локо, после игра в Ботев и Спартак. Тръпката му обаче са Ботев и ЦСКА. Шампион е на България през 1997 година с "червените". Има сребърни медали с ЦСКА и Левски. Дебютира в "А" група през пролетта на 1989 година с екипа на Локо (Пд). В колекцията си има и 3 бронзови медала с Локо и Ботев. Записва три паметни сезона в Унион (Берлин). С Георги Василев и Христо Коилов извежда втородивизионния Унион до финал за купата на Германия и участие в евротурнирите. Три години раздава уникалните си пасове в Бурсаспор. Въпреки че винаги е бил пренебрегван, записва 16 мача в националния тим на България. През последния сезон Коцето игра в Берое.

Двете дъщери са неговата гордост

Две щерки са гордостта на Костадин Видолов. 16-годишната Стефка е умницата вкъщи. По-голямата дъщеря на семейство Видолови е влюбена в Германия. И вижда живота и бъдещето си в Немско. Научава езика на Гьоте по време на престоя на Коцето в Унион (Берлин). Стефка е отличничка и в понеделник ще държи изпит по немски "DaF", за да вземе високо ниво.

В Пловдив малката Видолова работи и в училищния вестник. "С немско възпитание е. Кара ни се, когато забравим да сложим коланите в колата или пък говорим по телефона в движение", обяснява съпругата Цеца.

Малката щерка на Коцето пее страхотно. И тренира трета година тенис в Академик (Пд). 12-годишната Ивелина вече играе по регионални турнири. "Едно към едно е като натура с Коцето. И е дисциплинирана и технична като него", смее се Цеца Видолова.