Деймиън Дъф: От Стоичков по-голям няма, Греъм Сунес ни се кара след 3:3 с ЦСКА

Деймиън Дъф, един от най-обичаните ирландски футболисти, даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Легендарният капитан на Ейре има 100 мача пред признатата за най-велика в света ирландска публика. Дъф беше една от първите покупки на Роман Абрамович в Челси. И едно от остриетата на Жозе Моуриньо при първите две титли на "сините" от Лондон. Много пъти е играл и в България. Участва в един зрелищен двубой срещу ЦСКА на "Българска армия", завършил 3:3. Предлагаме интервюто с известни съкращения 

Здравейте, мистър Дъф! Вие бяхте една от големите звезди на турнира за купата на легендите в Москва. Какво бе чувството да си част от такъв отбор?

- Фантастично е. Докато съм жив ще съм пристрастен към футбола. А когато мога отново да застана до такива велики имена като Христо Стоичков, Гайска Мендиета, чувствам едно огромно удоволствие. Организацията в Русия беше на ниво. За съжаление не успяхме да спечелим турнира. Руснаците имаха много млад и силен състав. Но на такива турнири титлата не е от значение. Горд съм, че бях част от шоуто.

През лятото в Русия ще са финалите на световното. Ирландските фенове са най-обичани по света от неутралните привърженици, така е и в България и ще ни липсвате. Защо Ейре не успя да се класира за мондиала?

- Бяхме близо. Накрая направихме един лош резултат срещу Дания. За всички нас, ирландците, е много разочароващо, че няма да играем на световното първенство. Радвам се, че мнението за нашите фенове по света е толкова положително. Това ни прави още по-разочаровани, че няма да играем. Сигурен съм, че нашите фенове дори от дома си няма да пропуснат мач от световното.

Каква е магията на ирландските фенове?

- Алкохолът.

Наистина ли?

- Вероятно.

А каква е разликата между ирландските и английските фенове?

- Нашите искат да пеят и да се забавляват. А англичаните искат да воюват. Вижте - ирландците наистина обичат купона. Обичат да подкрепят отбора си. Например на Евро 2012 ние не се представихме добре на терена, но имахме най-голямата подкрепа. Всички говореха за нашите запалянковци.

Вие бяхте капитан на отбора от Евро 2012. Рекордьор сте по мачове в националния тим на Ейре. Кой е най-ценният момент за вас?

- За всеки би трябвало да е чест да играе за родината си. Всички мачове, които съм натрупал, са ми ценни. С Челси спечелих Висшата лига, играх също във Фулъм, Нюкасъл, Блекбърн. Но нито един от мачовете в клубните отбори не може да се сравни с чувството да си национал на Ейре. Всеки от тях е означавал огромна емоция за мен и си ги ценя до един.

Какво е усещането, когато застанеш пред "зелената стена"?

- Както казах - невероятно. Най-специалният момент в кариерата ми.

Как мина за вас последния ви мач срещу Италия на европейското?

- Бях взел решението предварително. Знам, че бе дошло времето да се оттегля. Не ми беше трудно, защото съзнавах, че не бъркам.

Светът съчувстваше на Ейре след онзи бараж, когато Тиери Анри подаде с ръка за гола на Франция, който ви изхвърли. Как минахте през този момент?

- Много, много трудно е да приемеш такова решение. Но пък сигурно мнозина биха направили като Тиери Анри. Това е футболът. Накрая Франция отиде на световното първенство, а ние отпаднахме. За съжаление така се развиха нещата.

Целият свят харесва ирландския национален отбор, но защо вашите клубове не са силни?

- У дома в Ирландия няма много пари. И съответно няма как да се купят силни футболисти. Младите още в тийнейджърска възраст отиват в Англия. Никой не иска да остане у дома. От този факт първенството ни страда.

Христо Стоичков: ЦСКА не изпълни целите си, стига престрелки с Лудогорец

"Обичта е на стадиона, хората знаят кой е клубът"

Вие сте легенда на Блекбърн, един от малкото клубове спечелили титлата в ерата на Висшата лига. Защо клубът се срина и изпадна в долните дивизии?

- Вероятно заради неправилно управление. Когато бях там, на върха беше Джак Уокър. Той по-късно продаде Блекбърн. Мисля, че следващите собственици не бяха готови. Отборът изпадна, приходите намаляха. Много е трудно да се върнеш във Висшата лига. Вярвам, че един ден това все пак ще се случи. Разочароващо е сегашното положение, защото Блекбърн е велик клуб.

Като играч на Блекбърн посетихте веднъж София. Помните ли този драматичен мач?

- Да, спомням си... Мисля, че играхме за Купата на УЕФА. Отстранихме ЦСКА в два мача. Винаги ми е било приятно да играя на софийските стадиони. Винаги ми е вървяло там. Специално за моята игра говоря. Не знам защо е така, но съм го запомнил. На мача, за който говорим, помня също, че беше много мъгливо време.

Поведохте с 3:0, но ЦСКА изравни до 3:3.

- Най-добре си спомням нашия тогавашен треньор Греъм Сунес. Кара ни се страшно много след мача.

Колко пъти сте играл срещу български съперници?

- Няколко пъти. Често се събирахме в една група с националния отбор на България в квалификации. Както ви казах, много пъти идвах в София и все се наслаждавах.

Кой български играч харесвате?

- Когато бях съвсем млад, като всички гледах дриймтима на Йохан Кройф и Барселона. Там звездата беше Стоичков. От световното първенство си спомням добре и Лечков - този с голата глава. По-късно вече ми харесваше Бербатов, когато играеше в Манчестър Юнайтед. Но стане ли дума за български играчи, по-голям от Стоичков няма.

През 2002 година УЕФА ви постави в идеалния си отбор. Какво направихте?

- Може би защото бях силен и на световното първенство в Япония и Южна Корея. Бях млад, пълен с енергия.

Вие сте едно от първите попълнения на Роман Абрамович в Челси. Мислите ли, че той вече успя да направи истинска футболна империя?

- Феновете на Челси могат само да му благодарят за нещата, които направи за клуба. Съгласен съм с вас, че Абрамович създаде империя. Отборът днес е световна сила, а преди никога не е бил.

Как работихте с треньора Жозе Моуриньо?

- Всички го знаем - труден е. Но на мен ми харесваше съвместната ни работа. С него успехите се върнаха на "Стамфорд Бридж".

Мислите ли, че ще успее и с Манчестър Юнайтед?

- Тази година нямаше шанс, защото Манчестър Сити е прекалено силен. Но щом като преподписа договора си, хората в Юнайтед явно залагат на него. Може би ще успее да стане шампион догодина.

Как се преборихте за титулярно място с Ариен Робен, с когото бяхте съотборници в Челси?

- О, не беше само той. В Челси бяха също Джо Коул и Шон Райт-Филипс. За всички ни обаче това състезание беше интересно и важно. Караше ни да се подобряваме.

Два пъти станахте шампион на Висшата лига с Челси. Кога ви беше по-трудно?

- Вторият път. Винаги е по-трудно да защитиш трофея си, отколкото да го спечелиш за първи път.

Четвъртият ви тим е Фулъм. Стигнахте с него до финал в Лига Европа, но загубихте. Бихте ли ни разказали?

- Атлетико беше един изключителен отбор с нападатели като Диего Форлан и Кун Агуеро. Знаехме, че много трудно можем да ги бием. Но през този сезон Фулъм изживя едно фантастично приключение в Европа. Сега стискам палци на отбора да успее да се върне във Висшата лига. Фулъм беше едно много приятно място за игра.

Там играхте заедно с Димитър Бербатов. Какъв съотборник беше той?

- Не говори много, не тича много. Но получи ли шанс, винаги вкарва. Затова и кариерата му е толкова успешна.

Играл сте и срещу Стилиян Петров, който беше капитан на Астън Вила. Изправял сте се също срещу Мартин Петров, който бе в Манчестър Сити и Болтън. Имате ли спомени от сблъсъците срещу тях?

- Двамата Петрови бяха наистина силни съперници. Мартин имаше впечатляващ ляв крак. А за Стан знаех много по-рано, защото съм голям фен на Селтик. Ирландците традиционно подкрепяме Селтик. Много се радвам, че Стан отново е здрав. Пребори болестта и го поздравявам. Това е най-важното нещо в живота му.

Бербатов: Ще бъда страхотен мениджър!

"Все още обмислям евентуален подобен ход"