За да станеш съдия, трябва да си наведен

В края на есенния полусезон отново, за кой ли път, родните арбитри станаха актуална тема №1 в българския футбол. Като цяло изминалите 15 кръга бяха добри и кротки, но няколко мача взривиха добрата обстановка. И отново клубовете настръхнаха срещу арбитрите - в повечето случай напълно основателно. И отново драми, псувни и закани. Типично по български. Защо обаче се стига до такъв момент винаги.

Причината е проста и елементарна - за да станеш съдия, трябва да си наведен! Факт! Не веднъж сме писали за това, че има няколко фактора, с които неминуемо се сблъскваш, за да вървиш на пред. Днес вече нещата се правят по-хитро, по-чисто и по-недоказуемо.

Но трябва да кажем, че съдийството в България не е някакво голямо изключение от правилото, та дори и някой да окачествяват като супер гадно, подло и безнравствено. Не, то не е по-различно от това в Германия, Англия, Испания и т.н. Просто добрата идея на
Запада е побългарена. Това я прави различна и побърква футболната общественост.

Още в зародиша на желанието на даден човек да се занимава със съдийство той е поставен в стойка "партер", както се казва в борбата. Изкарваш курс и почваш от аматьорския футбол. Има няколко фактора, които ти обуславят развитието. Влизаш в съдийската колегия на даден регион и почваш да надуваш свирката.

Ходиш по селата ръководиш, сблъскваш се с истинския футбол и трупайки опит и рутина растеш. Растеш обаче, ако си наведен, имаш близък роднина бивш съдия, което е много модерно в последно време, или нямаш нищо зад гърба си и тъпо и упорито се доказваш.

Всяка зона на БФС в страната си има човек, който отговаря за развитието на младоците. Този човек държи и сиренето, и ножа. Това е първото изпитание, с което се сблъскваш. Ще си постелеш ли пред зоналния шеф или ще бъдеш принципен. Ако си постелеш, ще растеш със скоростта на светлината. За 2-3 години можеш да стигнеш до "А" група, където ще ти плащат по 1000 лева на мач.

Ако не си постелеш, пак може да растеш, но не за 2-3 години, а за пет, например. Това означава обаче, че едва след 5 години ще почнеш да взимаш по 1000 лева. Изборът - да си постелеш или не, вече придобива и чисто финансов смисъл. С думи прости. Човекът в зоната е изключително важен, за да се развиваш.

Отношението ти към него е право пропорционално на финансите ти. Започнахме от дъното, за да дадем един пример, който може и да не е много удачен, но е показателен. Шеф на съдиите в зона Велико Търново е Ичко Лозев. Станалият известен напоследък Станислав Ставров пък е шофьор във фирмата на Ичко Лозев. Такива са фактите. Дали има, както стана модерно да се говори, конфликт на интереси!? Всъщност май няма никакво значение, защото за българската действителност това се приема за нещо нормално.

След като в зоната се представяш добре, идва ред на ранглистата на "Б" и после на "А" група. Стигнеш ли до елита, вече си влязъл в кастата. Станал си един от тях. За да стигнат до там обаче 90% от арбитрите избират краткия път, този за 2-3 години. Това означава, че на някой си длъжник. В последствие пък се оказва, че можеш да направиш услуга, защото и на теб ти е направена такава. Ставаш зависимо наведен.

От останалите 10% арбитри половината са с бивш рефер зад гърба си или си сред онази малка част, която с характер и интелект е прогресирал, но не за 2-3 години. След като човекът в Зоната си е свършил работата, младият арбитър става подопечен на Съдийската комисия. Ако си с добри качества и знаеш английски, значи можеш да гледаш към международното съдийство. Там вече говорим за добри пари, добър статус и уважение.

Принципно международните срещи се свирят по-лесно от тези в българския шампионат, така че там има далеч по-малко подводни камъни и места, в които можеш да сбъркаш.
С други думи шефът на Съдийската комисия е изключително ключова фигура за житието и битието на един млад рефер. Това е причината този пост да е толкова неистово желан и в същото време безкрайно ветровит.

Не угодиш на еди кой си и си пътник. Шефът на арбитрите е човекът, който държи съдбата на куп млади рефери, държи съдбата на куп отбори. Всъщност държи съдбата на адски много народ. Когато младокът стигне на ниво "Б" и "А" група, шефът на реферите много бързо разбира кой съдия е прогресирал сам, кой има роднина и кой е човек на "човека от Зоната".

Естествено това предопределя и колко често ще свириш, а на последващ етап и на кого ще свириш. Когато се издигнеш на ниво елит, вече трябва да се съобразяваш и с други неща. Човек на "висок пост" може без да иска да сподели с даден рефер препоръка от човек от футболната централа. Може да се изпусне да каже име на отбор, може да посочи резултат. Ей така, наивно и без да иска.

В този случай вече се сблъскваме с решенията на кастата - Съдийската организация, но погледната от вътре. Здрави връзки се изграждат и между самите съдии с течение на времето. Общността е плътно затворена и се поддържа, но говори, защото им е забранено, но действа. В следващ етап започва даден главен рефер да върви с дадени помощници. Всъщност от това по-логично нещо няма, защото като му дойде времето да бъде пратена съдийска бригада в чужбина в пъти по-добре е тя да е сработена като екип.

Но пак ще направим уточнението, че ръководеното на футболна среща в международен план е далеч по-лесно. За облагите там, извън официалното заплащане от УЕФА или ФИФА, ще говорим друг път. Този екип обаче както може да бъде перфектен, така може и да ти свали кожата от нерви.

Почти няма футболист от "А" група, който след 3-4 шампионата, вече да не е наясно какво може да очаква от даден съдия, който има определен опит. Сблъсъкът между двата интереса - този на играчите и този на арбитрите, много бързо се разгадава и двете страни знаят какво може да се случи.

В момента, в който играчите усетят, че арбитърът допусне слабост, правят живота му ад. В този момент обаче си проличава и друго. Дали арбитърът е минал по-кратния път - за 2-3 години, или е тъпкал терените на "В" група, където манталитетът на играчите не отстъпва на този на "селския бик". Тази закалка може да бъде направена само там. "Краткия път" се огъва в елита, защото залогът на срещите е друг.

"Краткия път" обаче е удобен за поръчки. Той е наведено послушен и изпълнителен. След 4-5 години в елита двата пътя се уеднаквяват, но до този момент на терена са свършени и доста глупости. Къде случайни, къде нарочни.