В началото на януари започва допълнителната квалификация, където ще се лови последния влак към европейското първенство в Латвия. Жребият ни отреди за съперници Украйна и Германия. Старши треньорът на тима Николай Боруков съжали, че не ни се е паднал отборът на Италия. На Ботуша също не скриха разочарованието от лошия си късмет, че са се разминали с България! В Украйна и Германия приеха жребия като добър!
В състава ни от неуспешната квалификация през лятото има промени. Честно казано, и с просто око се вижда, че това си е чиста козметика. В ролята на асо пика поне в първоначалния списък на Боруков ще се подвизава новоизлюпената българка Ноел Куин. Дано има поне десет души у нас, които знаят какво представлява това момиче.
И защо трябва да заеме мястото на добре играещата в италианското първенство натурализирана сръбкиня Таня Чиров, която единствена през лятото се представи достойно. Все пак баскетболът е колективен спорт и освен наличието на звезди се иска и елементарно сработване между състезателките!
Дни преди да започне кратката подготовка за последното изпитание, треньорът ни видимо не е щастлив. Чисто по български той не знае какво представлява тимът на Украйна, който е определен за главен съперник. А германките май са на втори план. И все пак Боруков трябва да е много смел в мечтите си и да се надява на чудеса, които впрочем в спорта се случват. Дори не само по Коледа! От чужбина той очаква:
- Новата надежда на българския баскетбол Ноел Куин, напълно анонимна за съотборничките си и те за нея; oсновният ни център в предишната квалификация Гергана Брънзова, която е в миманса на своя турски отбор Фенербахче; Милена Томова вече с поддържаща роля в унгарския си отбор от Сегед; Димана Макариева с добри изяви, но в италианската А2; Гергана Славчева, стабилна за първодивизионния състав Пуул Комензе, намиращ се в златната среда на италианското първенство; Екатерина Димитрова със силни изяви напоследък, но за аутсайдера във френския шампионат Баскет Ланд.
Евелина Гунева и Жаклин Златанова според последната официална информация няма да участват в мачовете. Били контузени. Интересното е, че стискали зъби и играели за клубовете си в Испания, заемащи места в дъното на таблицата. Знае се обаче, че по време на квалификацията испанското първенство си тече и Боруков поне преди месец беше сигурен, че не могат да бъдат задържани. Могат!
Останалата част от националките се подвизава в родното първенство, което отдавна не е мерило за качество, да не говорим, че някои от тях се появяват за броени минути на терена, и то при солидна точкова преднина. На първата тренировка от 15 повикани се явиха 8. С тази разбита чета тръгваме на "война". Която ще я водим далеч от очите на централните медии. В Русе! Понеже публиката била страхотна!
Няма какво да се чудим и за българското първенство. Не може да не се спомене, че то отдавна е парцелирано - два отбора се прескачат към титлата, трети им създава самочувствие, другите 3-4 търсят място в четворката, а за последните два единствената цел е да не са капо. И толкова. При това интересът е от 133 до 320 зрители средно на мач, като отборът със супербюджет Лукойл Нефтохимик заема в това подреждане достойното седмо място от общо девет със 180 живи души на домакинските си срещи, сред които засега остава изключителната тайна колко на брой са роднините.
Да не говорим, че бургаският тим и носител на купата на страната не прояви смелостта да се пусне в евротурнир, докато мечтите на шампиона Дунав свършиха две години поред на първия етап на Еврокупата. В Монтана се събраха родни звезди, в Берое те не стигат да направят щастливи собствениците си и за това погледите са отправени отвъд океана. В Перник най-сетне установиха, че да нямат женски баскетбол в продължение на 12 години си е жив срам, а в Славия и в Самоков са намислили с малко, пък каквото стане. Тони 7 и НСА единствено се конкурират помежду си. Това е.
Не много по-различно е положението и при хората, които надуват свирката по време на мачовете така, че често пъти успешно тормозят състезателки, треньори и зрители. Чест прави на женската част от хората, облечени в "сиво", която е с крачка напред пред колегите си от силния пол. Или поне "фаул" и "крачки" не са космически понятия за тях. Двойките, определени за женските мачове, понякога са сформирани повече от странно. Симбиозата "можене" - "не можене" в повечето случаи минава под знака на второто. Това пък показва отношението на ръководството на съдийската колегия. Иначе хонорарът след срещата си е направо мечта за арбитрите в много други спортове.
Повечето от детските приказки започват с "Имало едно време". За женския ни баскетбол важи същото начало. Но все пак има и една "малка" разлика - децата винаги стигат до хепиенд. Женският ни баскетбол за последните 15 години - никога! Дали януари да не сложи край на каръка? Крайните оптимисти сигурно ще кажат: "Защо не!".
