Няколко въпроса.

Позволявам си този текст - по наглед спортна тема, защото всъщност случващото се няма нищо общо със спорта.

Става въпрос за морал, за лоялност, дори за политика. Защото какво, ако не провеждане на политика, е защитата целостта, имиджа и успехите на един отбор?

Няколко въпроса, на които отговорите са задължителни.

Преобръщаме философския постулат - Говори сега или замълчи завинаги - тъй като при всичко случило се около волейболните ни национали и капитана им Пламен Константинов най-важното, най-правилната реакция трябваше да бъде мълчанието.

Но щом ръководителите на волейбола ни не успяха да осигурят мълчание и конфиденциалност, то сега трябва да говорим и да задаваме въпроси!

Защото ние, българите, отново обогатихме световното познание, "доразработвайки" поговорката за "кирливите ризи".

Ние не само ги проснахме пред целия свят, но първо си ги ушихме и след това показахме.

Случай "Пламен Константинов" няма. Но скандал има и в него замесиха големия наш спортист.

Скандал, чиито корени за момента не са ясни, но раздухването му бе предизвикано от безхаберие, некадърност, интригантство, реваншизъм.
Все неща, които ние умеем да проявяваме в най-неподходящите моменти.

Целият скандал е една верига от наглед напълно парадоксални действия на ръководители на спорта ни - тези, които по принцип трябва да служат на спортистите и да им помагат за печеленето на победи и медали.

Въпрос - защо първо има становище за отрицателни допинг тестове, след което - впоследствие - става ясно, че при Пламен "има нещо"?

Въпрос - каква е тази безумна проба, взета в Корея (какво е наложило, това е друг въпрос) и защо непрекъснато едни отричат да има такава, а други - точно обратното?

Въпрос - какво се случва в Пекин? Защо ръководителите ни - знаейки, че при Пламен "има нещо" - са го оставили да направи опит за допинг тест в Олимпийското градче? Само можем да гадаем какво би се случило, ако от МОК бяха разрешили даването на такава проба...

Въпрос (реторичен) - как е възможно един спортист, олимпиец, капитан на отбор, който е сред фаворитите за медали, да бъде оставен сам "да си троши главата" и от единия край на света - пак сам, да търси начини да оправи кашата - забъркана не от него!
Сам да си търси билети за самолет, сам да се чуди къде и каква проба да даде, сам да мисли как през тези дни извън Олимпийското градче да поддържа формата си...

Ето тук въпросът опира до провеждане на политика.

Защото едва ли има държава, чиито олимпийски комитети, агенции (или министерства) федерации и т.н. биха оставили един от топспортистите си в такава безтегловност, в която Пламен бе оставен в Пекин - два часа преди началото на турнира на неговия живот, на състезанието, с което едно волейболно поколение може да остане завинаги в историята ни...

Едно добро управление се доказва в моменти на криза - тогава се проявяват възможностите му за реакция, за взимане на правилни и бързи решения, тогава се разбира дали то наистина работи "на ползу роду".

За съжаление, за последното няма нужда да питаме. То е ясно.

Но на останалите въпроси чакаме отговори, а най-добре те да са допълнени и от един лист А4, на който по средата да пише "Моля да бъда освободен от....".