Логично капитанът Пламен Константинов бе един от най-търсените за изявление при пристигането на волейболните ни герои от Япония. Ето какво сподели той пред медиите на правителственото летище на аерогара София:

- Коя беше най-трудната ви победа?
- Трудно е да се каже, всички бяха изключително важни. След мача с Бразилия бяхме в много деликатна ситуация - трябваше да направим серия от шест поредни победи, а това не е лесно, независимо срещу кого играеш. Но може би мачът с Русия беше най-решаващ, затова и толкова се радваме, че ги победихме. Срещата можеше да се развие и по друг начин и тогава нищо не се знаеше.

- В последните години показваме класа и постоянство. Можем ли да мечтаем за златото в Пекин?
- Независимо от недоброто представане на отбора на европейското първенство мисля, че сме единственият отбор, който успя да затвърди медалите си в последните 1-2 години. А знаете, че ние, българите, сме малко хора на крайностите - когато постигаме голям успех, следва точно обратното - драстичен спад. Затова и тези бронзови медали са толкова важни за нас. Мисля, че много трудно щяхме да направим два силни турнира, ако бяхме пропуснали този шанс да се класираме за олимпиадата.А що се отнася до Пекин, всичко е възможно. Зависи от групата, съперниците. Важно е и да имаме късмет. Олимпиадата вече не е илюзия, а реалност и мисл , че едно добро представяне там няма да е изненада за никого.

- Какво следва от тук нататък до олимпиадата?
- Хубаво , че сега идват празници, които ще прекараме със семействата си и ще си починем - нещо, което отдавна не ни се е случвало. А след това ще се подготвяме за следващите предизвикателства.

- Кое е най-специалното на нашия национален отбор?
- Не мисля, че има нещо кой знае какво специално. Просто имаме поколение, знаем колко струваме. Аз им казвах и на момчетата - вземете максимума един от друг, използвайте се и се раздавайте. Наистина е трудно да се потисне нашият балкански манталитет, но аз мисля, че ние успяхме.

- А кои са по-големите "използвачи" - младите играчи или по-опитните?
- О, всички сме «използвачи», няма такова разграничение.

- Ако в края на месец август догодина пак ви посрещнем по същия начин, склонен ли си да преразгледаш бъдещето си в националния отбор? Гласят те вече и за треньор...
- Кой ме гласи? Вижте, нека първо олимпиадата да мине. Аз мисля, че ако един човек започне да мисли нещата предварително и да си поставя различни цели, те не се получават. А и когато един състезател е все още в полето, той трябва да говори предимно на игрището. Докато имам какво още да дам на отбора и докато не изпълня ангажиментите и отговорностите, които съм поел и пред федерацията, и пред хората, които очакват нещо от нас, мисля, че трябва да се концентрирам повече там.

- Идва краят на годината и традиционната класация на журналистите за спортист на годината. Какво мислиш по този въпрос?
- Аз мога само да ви дам един съвет- или номинирате един състезател или целия отбор. Защото миналата година се получи така, че двама попаднахме в десетката, а другите момчета - не? Защо? Ако те не играеха, щяхме ли да постигнем някакви успехи? Не, разбира се. Всички сме свързани. Вярно - някои обират повече лаврите според позицията, на която играят. И във футбола е така. Но това не значи, че другите не вършат никаква работа. Затова мисля, че трябва да се номинира целият отбор.