„Никога няма да забравя деня, когато четиригодишното момче Новак дойде в моя тенис-лагер със стриктно подредена раница - като на професионален тенисист. Попитах го как го е опаковал, а той ми отговори, че прави това непринудено. Когато го попитах какъв иска да бъде, когато порасне, той ми отговори без колебание: „Искам да стана №1 в света!" Същия отговор ми даде преди години и Моника Селеш, когато тя бе малко момиче", разказва легендата на югославския тенис Йелена Генчич.
Може да се каже, че Ноле е от спортно семейство. Младият Сърджан (бащата на Джокович) обича да кара ски в Звечан, където по това време живее и учи. Неговият живот се променя през 1984 г., когато завършва ски академията и започва да работи като преподавател в престижната школа „Генекс" в Копаоник. Там той среща красивата и стройна Дияна, която също е ски-инструктор и има диплома за спортна педагогика. Хората започват да ги виждат все по-често заедно по белите писти. Това е, така да се каже, тяхната
несподелена
любов към
горите
и белите писти, която ги свързва завинаги. Новак е първият от тримата сина в семейството. Другите са Марко (роден на 20 август 1991 г. в Белград) и Джордже (роден на 17 юли 1995 г. в Белград). Ноле е на четири години, когато започва да се занимава с тенис в Koпаоник. С ракета в ръка младият Джокович тича след по-големите деца с надеждата, че ще получи топка, за да я удари. Всичко това продължава известно време. Проницателният поглед на Йелена Генчич забелязва дарбата на Новак, когато той е на осем години. Когато тя се връща в мислите си, винаги повтаря едно и също нещо: „Новак бе най-големият талант, който видях след Моника Селеш."
Йелена започва да се грижи за неговото развитие, а малкият Джокович се привързва към тениса лесно, естествено.
„Това бе трудно тогава - признава мама Дияна. - Новак се развиваше и трябваше да го придружаваме навсякъде, а ние не бяхме богати. Може ли да си представите какво ни беше, когато
Новак напусна
дома ни на
12 години
с целта да заживее самостоятелно. Той изкара три месеца в Мюнхен (Германия) в тенис академията на Ники Пилич. Никола се грижеше за него, все едно Ноле е негов син. Във всичко това, разбира се, имаше и доста положителни страни. Новак се научи да бъде независим още от малък, а това му помогна впоследствие да не му тежи, когато се налагаше да бъде далеч от семейството. Йелена създаде Новак. Тя го научи да бъде сериозен спортист и сериозен човек. Същото отношение тя има и към братята му."
Звездният път в тениса за Новак започва през 2001 година, когато той е на 14. Тогава Ноле завършва годината като европейски шампион - на сингъл, на двойки и отборно. Той печели златото в Сан Ремо с неговия национален тим Блюз, а на световното остават втори. През следващия сезон продължава да прави впечатление и става най-добър тенисист в Европа до 16 години. Ноле печели два турнира във Франция, след което триумфира в престижната надпревара „Prince's Cup" в Маями, а след това и ITF турнира в Панчева (до 18 години), където
Побеждава
съперници,
които са с три
години по-големи
от него. След тези успехи влиза в топ 40 сред юношите в света.
През 2003 година Ноле продължава да прави впечатление с добрите си резултати. Това започва с достигането му до финала на турнира в Нюрнберг, който обаче не успява да завърши заради травма. Малко след това Джокович печели злато във френския град Латне. С успеха си Ноле става най-добър в Европа до 16 години, след като печели всичките си шест мача.
Джокович се оказва част от избора за тима на Сърбия и Черна гора за „Дейвис къп" срещу Кот д'Ивоар и България. Той ще помни лятото на 2003 година не само със златото, което печели в Латне, а и с първото си участие в професионален турнир. Във фючърса „Червена звезда" Ноле е поставен под №4 и печели в първия кръг, а така записва в актива си и първата точка за ATP. Джокович продължава с успехите и до края на надпреварата. „Винаги съм си мечтал, че кариерата ми като професионалист трябва да започне
с успех в
първия сет,
да спечеля
първия си мач
като професионалист и респективно да заработя първата си точка. Спечелих титлата! Това бе повече от моята мечта", разказва Джокович.
Следва.
VINETU KELESHEV
на 18.02.2008 в 09:37:24 #10ИСКАШ АМА НЯМА.
Ivan88
на 10.02.2008 в 12:22:56 #9Ае тъп пубертет я отивай и си бий чекиите.
Ivan88
на 07.02.2008 в 15:53:27 #8Ae Джокович според мен е типичния син на Сръбския Баи Ганьо.
gerito_2606
на 30.01.2008 в 17:05:45 #7уф аман от тая неговата майка изродска направо кат я дадат ме изкарва извън нерви. Бе то и мойта мечта е да отворя банка ама нема
Докат Роджър е жив и здрав и Надал/щото след Роджър според мен Рафа ще е номер едно/Ноле няма шанс е един Аустрелиън оупън няма да защити титлата другата година и тези титлици тази година и кво айде обратно тука в гьола у Сърбия

sagata666
на 30.01.2008 в 16:27:30 #6sha stane6 №1 га ма няма!
metalizmo
на 30.01.2008 в 16:09:34 #5Американец,съдейки по постовете ти мисля,че си умен образ,който обича да провокира и да бъде цинично-саркастичен/което е и моя вредна черта междувпрочем/.Затова се опитай да разбереш,родителите на Ноле-обикновени "Трудови хора", без аристократично възпитание и академично образование,които са просто горди със сина си.Е,ако не си родител едва ли ме разбираш...
генерал Карпов
на 30.01.2008 в 16:03:26 #4Хубава статия и браво на Джокович! Дано Сесил постигне същото при жените!
metalizmo
на 30.01.2008 в 15:51:09 #3Хем се радвам за Ноле,хем малко ми горчи. Горчи ми заради изводите,които си направих от близкото минало.От около 15 години се шматкам по кортовете и съм видял толкова талантливи деца,които обаче /или по-точно родителите им/ нямат възможност да се развиват на Запад.Неприятната истина е, че ние имаме не по-малък потенциал от сърбите,но няма кой да инвестира достатъчно в талантите.Някой знае ли колко формално се отнася държавата/федерацията/ към тенис клубовете извън София /а може би и там/
Някой знае в какъв размер е финансирането на последните
Затова честито за целеустрема на сърбите 
Pipero
на 30.01.2008 в 15:42:55 #2Да го духа Джокович и всички други сърби!

Бате
на 30.01.2008 в 11:15:46 #1Браво на Топспорт! Джокович е един от най-интересните спортисти на Балканите, в момента единственият пробил в тоя елитарен спорт. Аз лично се кефя, че човек от това блато може да мачка разни разглезени екземпляри.