Все по-трудно и по-трудно става оформянето на пълнокръвна идеална десетка в най-престижната спортна анкета за №1 на годината. Българските успехи оредяват от година на година и Топ 10 става все по-семпъл. Не толкова като имена, а по-скоро като конкретни постижения за съответната година.

До края на 80-те години на миналия век десетките дори са две - за мъже и жени, защото тогава дори спортните журналисти трудно отсяват имената в Топ 10, преливащ от златни медалисти. А на олимпиадата Сеул '88 родният спорт бележи абсолютния си връх с 10 титли.

Нека се върнем обаче 2 десетилетия назад. Емблематичният гол на Емил Костадинов на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993-та изхвърли Франция от световното и катапултира България на нова футболна орбита. През същата тази 1993 г. Костадинов е втори в десетката на спортистите. Тогава той се разминава с шанса да стане едва вторият футболист №1 в спортната анкета след Георги Аспарухов (1965 г.). През 1994-та след незабравимото американско лято и Христо Стоичков е избран за най-добър спортист.

Преди 20 години Костадинов има смразяващата конкуренция на цели 14 световни шампиони в олимпийските дисциплини. И петима от тях въобще не влизат в десетката за 1993-та.

В идеалния Топ 10 тогава примерно 7-о място е отредено за световната рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова. Защото е станала "само" шампионка на планетата в скока на височина в зала в Торонто. А през лятото на същата година е седма на световното в Щутгарт.

В момента всеки роден лекоатлет, който дори спечели медал от световно в зала, има гарантирано място в тройката, а най-вероятно и първо място в идеалната десетка. Защото успехите в Царицата на спортовете по принцип са с най-голяма тежест.
1993-та е следолимпийска и в тези години по принцип пластовете в спорта се поразместват. Това обаче не важи за България - вижте в таблицата вдясно какви страхотни спортисти са намерили място в десетката. И всичките тогава са световни шампиони! Победител е Серафим Тодоров - единственият българин, станал за втори път №1 на планетата в аматьорския бокс.

Безпрецедентно в олимпийската 2012 г. победител в анкетата стана представител на спорт, който не бе в програмата на игрите в Лондон.

Европейска титла при супертежките боксьори професионалисти катапултира Кубрат Пулев на върха, а брат му Тервел стана втори с бронза си от Лондон при аматьорите. Среброто на Станка Златева от олимпиадата я остави трета, което я разсърди страшно много.

Вече са ясни фаворитите за 2013 г. - единственият българин световен шампион в олимпийски спорт Иво Ангелов, който ликува и с европейска титла в класическата борба, пак Кубрат Пулев и тенисистът Григор Димитров.

Затова не е труден и изводът - 2 десетилетия по-късно българският спорт се е върнал назад с около 60 г. На хал като днешния сме били някъде към 1960-а, когато пак само борбата е можела да се изправи в световната конкуренция без страх от звучни шамари.

КАК СЕ ПРОМЕНЯ ФУТБОЛЪТ?

През есента на 1993 г. българският футбол вреше като лава с невероятната победа на "Парк де Пренс". Националният отбор бе изграден от звезди на "Барселона", "Валенсия", "Хамбургер", "Спортинг" и "Порто". До тях имаше 5-6 основни играчи от шампиона "Левски". Всеки от тях бе водещ футболист на клубния си тим.

Сега първият ни отбор е съставен от играчи на "Кубан", "Верона", "Базел", ЦСКА (Москва), ПСВ "Айндховен". И, с изключение на Ивелин Попов нито един не е лидер там.
"Левски", доминиращ тогава във вътрешното първенство, бе изграден изцяло от българи плюс мимолетни (не основни) подправки като румънеца Петре Григораш и египтянина Магди Толба. Контрастът с настоящия шампион е отчетлив - при близо 30 привлечени легионери в неговите редове за 2 години.

"Левски" тогава бе на ръба на Шампионската лига, побеждавайки "Рейнджърс" - неизменен фактор по това време в европейския футбол.

Другият наш гранд - ЦСКА, който се водеше в криза, направи прилични мачове с "Бенфика". В този период тимът от Борисовата градина бе изграден от 14-15 българи плюс 3 попълнения от Македония.