Сливен бе определян от повечето специалисти за голямото откритие на миналия сезон. Макар през втория полусезон тимът да отбеляза огромен спад и от 5-ото място и шансове за Европа да се свлече чак до дъното на таблицата в класирането, "войводите" определено играха футбол, представиха се на добро ниво, победиха или поне затрудниха до крайност почти всички водещи тимове у нас.
През лятото обаче тимът претърпя огромен удар. Четиримата най-класни играчи в тима на Йордан Лечков Иван Стоянов, Коста Янев, Костадин Стоянов и Здравко Чавдаров напуснаха в посока ЦСКА. Тяхното място бе заето от доста млади и неопитни състезатели, при това предимно дошли от "Б" група.
На треньорския пост също бе направен рязък завой. След като Драголюб Симонович положи основите на този тим, а макар и с по-слаби резултати, линията му бе продължена и от Георги Дерменджиев, в крайна сметка с отбора се зае сравнително неопитния Диян Петков. С нови играчи и нов специалист начело очакванията този път като че ли не бяха толкова големи...
Сливен стартира сезона с трудно равенство, но като гост на новака Монтана. Резултат, който все пак даде надежди за добър полусезон, въпреки че като игра "войводите" бяха тотално надиграни. Още във втория кръг обаче тази представа се срути. Тимът на Йордан Лечков бе разбит на "Тича" с 0:4, подобно на миналия сезон. Последва успех над Ботев с класическото 3:0, което върна усмивките в града под сините камъни, но не за дълго...
След това временно успокоение на страстите и не чак толкова лошия старт на сезона с 4 точки от първите 3 мача, Сливен записа серия от 6 последователни поражения (Миньор, Литекс, Славия, Локо (Сф), ЦСКА и Черноморец), която закотви тима в зоната на изпадащите.
Иначе добрите условия за подготовка, липсата на финансови проблеми и нелошите традиции от миналия сезон не помогнаха и наредиха "войводите" редом до намиращия се едва ли не пред закриване тим на Ботев. Глътка въздух в крайна сметка бе поета с победата над Локомотив (Пд) насред "Лаута" с 2:1. Над нея обаче бе хвърлена сериозна сянка на съмнение от критиците...
Така или иначе, тимът надигна малко глава с този успех. Той бе последван от равенство с високо летящият тим на Берое под сините камъни. Тогава именно дойде дългоочакваната треньорска рокада. Странното е, че тя все пак се случи в момент, в който тимът спечели 4 точки в два мача след толкова много поражения. Все пак тя бе желана от повечето привърженици на футбола в града.
На стадион "Хаджи Димитър" пък се завърна добре позната фигура - Драголюб Симонович. След мистериозното си напускане година по-рано и опитите във Вихрен и Спартак (Вн), сръбският специалист се завърна на "бял кон" заедно с доверения си човек Георги Дерменджиев, за да започне нова ера в отбора.
Голямото завръщане на най-успешния тандем в последните години за Сливен обаче не помогна на "войводите" и те загубиха безславно от Спортист (Св) като гост с 0:1. Това бе вече дъното за тима. Все пак, след това тимът на Йордан Лечков успя да вдигне глава и да спечели домакинството на Локомотив (Мз).
След това последва успех над силния тим на Пирин също у дома за Купата на България. Няколко дни по-късно "орлетата" си го върнаха за шампионата. Последния кръг обаче бе повратният момент, който накара слънцето отново да изгрее в града под сините камъни.
Седмица преди мача с възродения в последните кръгове тим на Левски, Дуци Симонович обеща, че ще вгорчи живота на шампионите и тогава никой не му повярва. Той обаче наистина успя да подреди по прекрасен начин състава си и излъга изморения тим на Гонзо, като по този начин хвърли и една от бомбите в шампионата. Този мач показа потенциал и надежди за силна пролет. Малко катран в кладенеца наля закономерното отпадане от Миньор за Купата в Перник.
В крайна сметка Сливен преживя кошмарна есен. След всичко това обаче завръщането на Драголюб Симонович и Георги Дерменджиев даде надежди за силна пролет.
