След 108 години Олимпийските игри се върнаха там, откъдето тръгнаха. Древната традиция вдъхнови барон Пиер дьо Кубертен да основе модерните Олимпийски игри, а страната, която й даде началото, така и не успя да върне игрите у дома за стогодишнината през 1996 г., тъй като столицата Атина не успя да се пребори с кандидатурата на Атланта. 4 години по-късно на границата между двете хилядолетия пък за домакин на игрите се пребори Сидни и така елините дочакаха да приемат световния спорт едва през 2004 г.
Както обикновено домакините бяха изключително амбицирани да се представят подобаващо на игрите пред родна публика. Но за разлика от големите спортни сили Гърция нямаше много състезатели, достойни за лавровия венец, който отново се върна в употреба на олимпиадата. Две от големите звезди на домакините – Костас Кентерис и Екатерини Тану, пък се забъркаха в допинг скандал преди игрите. Двамата спринтьори пропуснаха проверка с нелепи обяснения, което ги извади от игрите, а Гърция трябваше да търси нов герой, върху когото да възложи надеждите си.

Така се стигна до скандалния финал на халки. Безспорен фаворит в него бе Йордан Йовчев. Пловдивчанинът имаше две световни титли на коронния си уред, а година преди игрите сътвори подвиг, като стана шампион с разкъсан гръден мускул. В Атина българинът е на върха на майсторството си, а на финала на халки изиграва без грешка трудното си съчетание. Гръцкият представител Димостенис Тамбакос също успя да се справи със съчетанието си, което не е чак толкова трудно. Но халките треперят в ръцете му, амплитудата при движенията е видимо по-малка, а при приземяването гъркът прави крачка назад – нещо, което изобщо не се наблюдава при Йовчев. За всеобща изненада обаче съдиите дават на Тамбакос оценка от 9,862 т. – с 12 хилядни повече от тази на Йовчев. Впоследствие специалистите твърдят, че българинът е леко подценен, докато представителят на домакините е силно надценен – нещо, което изобщо не е рядкост в спортовете с жури и оценки.

Йовчев приема достойно тежкия удар. Той плаче от отчаяние заради ограбения си труд, но намира сили да поздрави шампиона. Легендата Юри Кеки, известен като Краля на халките, прави безпрецедентен жест на почетната стълбичка. Двукратният олимпийски шампион

пред цял свят вдига ръката на Йовчев

и показва, че за него той е истинският шампион, докато гърците смутено извръщат погледи. Така Йовчев се превръща в некоронования олимпийски шампион на България, но всички в страната го почитат като истински. България пък губи още един златен медал при спорни обстоятелства след драмата с летвата на Йорданка Благоева от Мюнхен 1972 и съмнителното 20-минутно изследване на фотофиниша на Румяна Нейкова от Сидни 2000. Българските спортни фенове вече свикват с мисълта, че любимите им спортисти все по-често ще бъдат заложници на интересите на големите и силните.

Иначе Йовчев доказва класата си с още един медал в Атина – бронз на земя. Това е вторият му най-силен уред и в гръцката столица той подновява тежката си битка с румънската знаменитост Мариан Драгулеску. Малко повече от десета разделя българина от върха, където се намества канадецът Кайл Шуфелд с равен резултат с Драгулеску.

България все пак продължава традицията да печели златни медали. Както и в Сидни, Мария Гроздева отново е шампионка на 25 метра пистолет. В инфарктен финал опитната софиянка показва стоманени нерви и изпреварва с 4 десети (688,2 срещу 687,8 т.) чехкинята Ленка Марушкова, за да спечели петия си медал от олимпийски игри. Тя взима и бронз на 10 м пистолет и с 2 златни и 3 бронзови отличия Гроздева се превръща в най-успешния олимпиец на България в историята, а постижението й вероятно ще остане ненадминато още дълги години.

Другият български герой от Атина е Милен Добрев. Здравенякът от Житница е последният велик щангист на България. През 2003 и 2004 г. печели две световни и две европейски титли и се превръща в безспорен доминатор в категория до 94 кг.

В тези години България отново има изключително силен национален отбор, въпреки че скандалът от Сидни е довел до уволнението на Иван Абаджиев като старши треньор на националния тим. Година преди Атина обаче трима от най-добрите – Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков, са наказани по настояване на шефа на световните щанги Тамаш Аян заради съмнения в допинг пробите им. Това е тежък удар по българския тим, който пристига сериозно отслабен в Атина.
Така само в един от дните на игрите

светът си припомня за славата на българските щанги

Добрев печели с 2,5 кг изхвърлянето пред руснака Хаджимурад Акаев, а в изтласкването отново е пред него с равен резултат и по-ниско лично тегло. Така българинът взима златния медал и на 24 години печели всичко възможно в спорта.

В следващите години обаче съдбата обръща гръб на Добрев. Заради многобройните контузии той не успява да се подготви за следващите игри в Пекин и спира със спорта, а през март 2015 г. умира от инфаркт вследствие на употреба на анаболни стероиди и алкохол.

България печели още 7 медала в Атина – всичките бронзови. Величко Чолаков хвърля ръкавицата на най-силния човек в света Хосеин Реза Заде и остава само на 2,5 кг зад него в изхвърлянето в тежката категория на вдигането на тежести. В изтласкването обаче легендарният иранец чупи световния рекорд и взима златото, а родопският великан остава трети след латвиеца Виктор Шчербатис.

Армен Назарян пък не успява да изравни Александър Карелин по олимпийски титли, като остава трети в категория до 60 кг в класическата борба. Вече на 30 години той не е предишният непобедим шампион, който с лекота поваля съперниците. Назарян надвива убедително съперниците си в предварителната фаза, но така и не успява да тушира нито един, като допуска да му направят точки, след като в предишните години е изглеждал недосегаем на тепиха. Следва труден успех на 1/4-финала срещу японеца Макото Сасамото и изненадваща загуба с 3:4 на полуфинала от корееца Жон Жи Хеон, който впоследствие печели титлата. Разочарованието е голямо, но Назарян успява да се събере, за да надвие с 4:3 руснака Алексей Шевцов в спора за бронза.

Същия цвят медали печелят джудистът Георги Георгиев, боксовият талант Борис Георгиев и гребецът Иво Янакиев. До почетната стълбичка стига още ансамбълът по художествена гимнастика. Кристина Рангелова, Зорница Маринова, Владислава Танчева, Галина Танчева, Жанет Илиева и Елеонора Кежова остават като един от най-добрите ансамбли в историята на българската художествена гимнастика, а на треньорския пост е привлечена легендарната Нешка Робева. Но никой не може да измести от върха Русия, а на второ място се класират италианките.

Иначе игрите в Атина се превръщат в арена за подвизи и провали предимно на американските спортисти. Майкъл Фелпс печели 6 златни медала и започва да гради статута си на най-успешния олимпийски спортист в историята. Сензацията пък е загубата на т. нар. дрийм тим на САЩ от Пуерто Рико в груповата фаза на баскетболния турнир. Младите звезди Леброн Джеймс, Дуейн Уейд и Кармело Антъни падат и от Литва, като завършват четвърти в групата. Те все пак продължават напред, за да загубят от бъдещия шампион Аржентина на полуфинала, което разбива мита за непобедимостта на „извънземните“ от НБА.

Наследството от игрите е спорно. Периодът е истински бум за Гърция, която в същите години печели европейските титли по футбол и баскетбол и дори конкурса за песен на „Евровизия“. По-късно се оказва, че огромните инвестиции не се отплащат. Олимпийските съоръжения са оставени да се рушат, а страната затъва в дългова криза, част от която се дължи и на свръхусилието да върне игрите у дома. Но през новия век олимпийските игри вече са глобално събитие, което е по силите само на най-големите и богати страни в света.