Фиаското за Реал (Мадрид) срещу Леванте разсея крехките поводи за оптимизъм от голеадите срещу Ла Коруня (7:1) и Валенсия (4:1). Вместо това, в събота вечер отборът за пореден път демонстрира непостоянство, което започва да се превръща в хронична диагноза на "Бернабеу". Разграничими са няколко ключови слабости, които могат да се окажат фатални срещу ПСЖ в Шампионска лига.
Безпомощни на контра
Мачът срещу Леванте отново показа, че Реал е изключително безпомощен, когато противникът го хване на контра. Както обикновено, приносът на BBC в дефанзивен план беше минимален и това непоправимо разстройва игровия баланс. За Зидан проблемът беше голът на Пацини, но истината е, че във Валенсия имаше поне пет момента, в които домакините имаха числено предимство при атаките си заради мудността и объркването на защитниците в бяло. В резултат на това и двата гола на Леванте паднаха след контри. Виждайки дълбоките пробойни в отбраната на Реал, треньорът на валенсианци Хуан Мунис мина от 4-1-4-1 на по-директното 4-4-2. Този ход му се отблагодари, след като резервата Пацини вкара за 2:2. Срещу ПСЖ, който разполага със смъртоносна атака, тези пробойни могат да са самоубийствени.
Без преса след загуба на топката
След откриването на резултата от Рамос, Реал загуби концентрация. Марсело (15) и Кроос (10) започнаха често да губят топката, лидер по този показател беше Карвахал (19). Те обаче не бяха подкрепени от съотборниците си. Те не пресираха съперника, за да върнат владеенето на топката, както прави Барселона на Валверде. Вместо това Реал се разкъса, оставяйки огромни пространства между линиите. Впрочем, оттам тръгнаха и контрите за Леванте. В този аспект, най-уязвим е Марсело, който постоянно оставя зоната си празна, втурнал се в предни позиции.
Източник: twitter.com/atleti
Треперене в края
Доскоро финалните минути бяха запазена марка за Реал. В момента обаче отборът се огъва в края, вместо да се мобилизира. С влизането на Иско и преминаването към 4-4-2, Реал успя да се реорганизира, да вземе инициативата и отново да поведе. Но накрая Зидан изпусна мача. След като Кристиано беше сменен с Асенсио, Леванте се хвърли смело напред и в крайна сметка спечели от руската ролетка. Но това отдавна не е новина. Реал загуби от Бетис с гол в продължението, не успя да победи нискотазредния Фуенлабрада и Нумансия за Купата на Краля, пропуквайки се в края. Макси Гомес пък вкара в 82-ата минута при 2:2 срещу Селта, а Виляреал шокира "Бернабеу" в 87-ата минута.
Липсва на ефективност пред гола
Ако трябва да сме честни докрай, се налага да признаем, че Реал не беше безупречен в защита и през миналия сезон. Тогава обаче атаката беше в състояние да компенсира подобни дефекти. Сега отборът е загубил основното си оръжие и мачът с Леванте бе нагледен пример. Към вратата на домакините бяха отправени цели 23 удара - много над средното ниво за един двубой, но само 9 от тях бяха точни. Положението става още по-притеснително, ако погледнем персоналните статистики на BBC. Кристиано отправи седем изстрела, Бензема два, а Бейл нито един, като никой от тях не доведе до гол.
Източник: GettyImages
Отбор от 15 футболисти
Друга фундаментална разлика спрямо миналия сезон, е дълбочината на състава. През 2016/17 резервите имаха решителен принос, особено в Примера. Напускането на Хамес, Мората и Пепе обаче рязко скъси пейката на Реал. Това доведе до един порочен кръг, в който липсата на увереност на треньора в част от футболистите, допълнително свали нивото им. Те знаят, че каквото и да правят, няма да играят във важните мачове. Зидан пък не смее да им се довери, виждайки, че не са уверени, когато ги пуска срещу скромни съперници. Като теглим чертата излиза, че освен титулярната единадесеторка, опциите на Реал се ограничават до Асенсио, Лукас Васкес, Ковачич и Иско. Всички остана ли са мъртви души.
