Първите летни олимпийски игри се провеждат в Атина(Гърция) от 6 до 15 април 1896 г. Това са първите модерни олимпийски игри и първата олимпиада, след като римският император Теодосий I забранява игрите през 393 година. През 1894 на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен, е създаден „Международният олимпийски комитет“ (МОК), който определя за домакин на първата олимпиада - Атина. По това време гърците нямат опит с организирането на такива мащабни събития и имат проблеми, но се справят навреме.

В събитието участват рекорден брой спортисти за това време, но в сравнение с другите олимпийски игри е най-нисък.

Намерението на организаторите е състезанията да се състоят на античния стадион в град Олимпия, но то не се осъществява поради изключително скъпите възстановителни работи. На 6 април 1896 г. гръцкият крал Георг I открива първите модерни игри. Новата  ера на олимпиадите започва на импозантния за  времето си стадион от мрамор в Атина в присъствието на 80 000 зрители.  Разходите по организацията са  колосални за края на века - 542 300 долара.

Най-важното състезание за гръцката общност е маратонът, който е спечелен от техния сънародник - Спиридон Луис. Най-успешният състезател на олимпиадата е германският борец - Карл Шуман.

Невероятната идея на Пиер дьо Кубертен е подкрепена от 14 държави, между които - за наша национална гордост - и България. Тези страни изпращат в Атина 245 спортисти (само мъже), които мерят сили в 9 спорта. Състезанията по плуване са наблюдавани от 40 хиляди души. Най-много медали печелят спортистите на Гърция - общо 47, от които 10 златни. Герой на игрите е победителят в маратона пощенският служител Спиридон Луис.

Най-голяма заслуга за участието на България олимпийския дебют има учителят Тодор Йончев, председател на софийското гимнастическо дружество „Юнак". Той завежда в Атина четирима представители на дружеството, но в състезанията взема участие само Шарл Шампо - учител по гимнастика в I софийска мъжка гимназия и главатар на „Юнак". Шампо е един от 12-те швейцарски учители по гимнастика, дошли на работа у нас в края на XIX век. Представянето му не е отличено с медал, но България се гордее и до днес със своя първи олимпийски участник. Победителите в Атина получават лавров венец, медал, диплома и маслинено клонче от „Свещената гора на Олимпия". След игрите гръцката общност желае надпреварата да остане завинаги в Гърция, но следващите игри са планирани да се проведат в Париж по повод ЕКСПО 1900. Олимпиадата не се завръща в Гърция до 2004 година

 
 - Първият олимпийски шампион става американецът Брандън Конъли, който печели тройния скок с резултат 13.71 метра
 - Гръкът Спиридон Луис печели маратона
- Американецът Томас Бърк печели състезанията на 100 метра и 400 метра гладко бягане
- Французинът Пол Масон става най-успешният колоездач. Той печели спринта и сътезанието на 10 000 метра
- Фехтовачът Леонидас Пиргос става първият грък олимпийски шампион
- Алфред Хайос печели два златни медала в плуването и става първият олимпийски шампион в плуването
- Не е позволено на олимпиадата да участват жени. Гъркинята Стамата Ревити протестира против това решение като преминава самостоятелно целия маратон, ден след като състезанието при мъжете е свършило
- Турнирите по футбол и крикет са отменени поради липса на участници.