Той е от онези баскетболисти, за които казваме, че могат да донесат промяната. Той е сред младите надежди, които доказват, че с много труд и упоритост се постигат резултати.
Започва баскетболния си път в Трявна, но не след дълго заминава за Правец, където треньорите му Георги Велчев и Иван Коцев виждат потенциала му и започват да работят за развитието му на професионален баскетболист.
Споделя, че спортът отнема много, но емоциите и тръпката, които получаваш след добре свършената работа, не може да се сравнят с нищо друго.
Почти цялата му кариера преминава в отбора на "Академик", но след разпадането на тима заминава за Словакия, където днес успешно се изявява за Левице.
За какво мечтае, до къде иска да стигне, какво смята, че трябва да се промени в българския баскетбол и какво е да си част от националния отбор, даваме думата на 20-годишното крило Цветомир Чернокожев:
Кога за първи път влезе в баскетболната зала и защо избра точно този спорт ?
- Още от малък вървях по-висок от връстниците ми и в един ден, спомням си, че беше през есента, мой приятел от родния ми град каза, че нямат достатъчно хора за градския отбор, ако искам да отида на вечерната тренировка, за да опитам и ако ми хареса да продължа, и определено ми хареса. Последните години, когато се видим с този мой приятел, все се шегува няма ли веднъж да кажа кой ме заведе в залата и ето сега казвам, благодаря на Стефан и му пожелавам да е здрав.
Кои са треньорите, които ти дадоха основите в баскетбола ?
-Започнах в Трявна, но са много малко провинциалните школи, които могат да ти дадат правилни основи, когато отидох в Правец моите набори определено бяха много по-напреднали от мен. В началото вкарвах точки, играех добре на мачовете, но всичко това беше благодарение на това, че бях с една глава по-висок от най-високите в отборите. Още тогава треньорите Георги Велчев и Иван Коцев знаеха, че това скоро ще се промени и се заеха сериозно, те се занимаваха с мен през цялото време, докато стигна до мъже.
Почти цялата ти кариера преминава в отбора на Академик. Преди известно време излезе с емоционален пост по повод разпадането на отбора. Защо според теб се стигна до тази ситуация?
-Определено ми беше трудно да приема тази новина за отбора, защото там мина голямата част от съзнателния ми живот, бях свидетел на голяма част от моментите на този отбор. Градът е малък и всички, които бяха свързани с баскетбола, бяхме като едно семейство. Затова винаги ще имам добри чувства към този град и хората, които са помагали и подкрепяли отбора с каквото могат. Случвало се е неведнъж- финал (понеже юношеските финали се застъпваха с тези на мъжете, нямаше как да отидем по-рано, за да си запазим места), мачът се играе в залата, а ние стоим долу във фитнеса и гледаме мача на телевизора, защото беше препълнено, дори нямаше място и да стоим прави. Не съм аз човекът, който трябва да обясни защо се е стигнало до това. Със сигурност не е било без причина. Нещата не са прости за обяснение, но едва ли са и чак толкова сложни, за да липсва официално такова. Неведнъж имаше слухове за подобно нещо, но аз лично никога не съм си представял, че може да се случи.
Днес си част от словашкия тим "Левице", където се изявяваш много успешно. Как ти се струва нивото на баскетбола в Словакия?
-Трябваше ми доста време и определено много извънредни часове в залата, за да възвърна баскетболната си форма. До някаква степен в началото ми беше много трудно да се адаптирам към нов отбор, към различен стил на игра, радвам се, че в последно време успявам да помагам повече на отбора.
В последния ви мач записа дабъл-дабъл на сметка си и влезе в идеалната петица на кръга. На какво се дължи този устрем в играта ти?
-Както казах наистина работя много, мотивиран съм със сигурност доста, за до покажа добра игра и тук, никой не го интересува как си играл в България, всеки гледа какво представляваш на момента, а когато си чужденец винаги искат от теб повече, но това само може да ме мотивира да давам 100% от себе си във всеки мач, за да се развивам и да помагам на отбора да спечели. В момента сме първи, надявам се да запазим мястото си до края.
-Какво успя да научиш от тандема Георги Давидов - Петко Маринов? Кое беше най-ценното?
-Не искам да пропускам в това число и Дани Клечков, те с Давидов свършиха доста работа с нас и това си личи от това, че повечето от нас, които се пръснаха по отборите се представят съвсем прилично и всеки показва израстване. Благодарен съм им за всичката работа през последните 3 години. Може би най-важното беше, че ни научиха да си вярваме. А за Петко Маринов, малко са късметлиите, които са имали възможността да си говорят с него, като с приятел при това всеки ден.
Кой е мачът в кариерата ти, който няма да забравиш?
-Надявам се да ми зададат този въпрос след няколко години и тогава да имам толкова паметен мач, че да не го забравям. В момента не мога да определя такъв.
Изявяваш се и за националния отбор под ръководството на Росен Барчовски. Какво е за теб да носиш екипа на България?
-Означава, че там няма време за оправдания, даваш всичко на каквото си способен в дадения момент, защото всеки мач с национала е важен и от него зависи нещо.
Казват, че спортът колкото ти дава, толкова и ти отнема. Съжалявал ли си за някакви моменти, които си пропуснал заради тренировки и състезания?
-Наистина отнема доста, най-вече моменти с хора, които обичаш, но това е нашият живот, за това спортистите са различни в доста ситуации от нормалните хора, но емоциите и тръпката, която получаваш след добре свършената работа смятам, че не могат да се сравнят с нищо. Било ми е неприятно определено, но чак да съм съжалявал- не, всичко се отплаща рано или късно.
Има ли нещо в българския баскетбол, което смяташ, че непременно трябва да се промени?
-Трябват много промени, но не знам кой може да ги донесе. На първи място смятам, че трябва да се популяризира повече, не може като си пуснеш новините да казват резултати във футбола до 6-та лига, а за баскетбола да се говори само, когато е имало мач на националния отбор и пак не винаги.
Ако се популяризира децата да научат, че съществува този спорт в България и искат да се записват, тогава ще бъде по-лесно и на треньорите, a от там са свързани много неща.
Ако не беше баскетболът, с какво би искал да се занимаваш?
-Ще дойде и този момент, но сега съм концентриран в баскетбола, какво ще бъде след това, времето ще покаже.
Какво не знаят феновете за теб?
-Всъщност доста неща не знаят, но за тях е важно отборът, който подкрепят да печели, а аз винаги го искам повече от тях.
Какво мечтаеш да ти се случи още в спорта? Докъде искаш да стигнеш?
-Надявам се да стигна колкото се може по-високо в баскетболните нива.
Какъв съвет би дал на всички деца, които тепърва се захващат със спорта с оранжевата топка? Защо не трябва да се отказват?
-Да знаят, че ще има много трудни моменти, но ако работят достатъчно и не се отказват ще дойде момент, в който ще изкарват прехраната си с удоволствие.
Баскетболът за мен е ?
-Начин да покажеш себе си.
