Най-голямата мотивация да изляза на терена и да дам всичко от себе си са децата ми. Това споделя следващият ми гост в рубриката "BASKET TIME".
Започва да се занимава с баскетбол благодарение на сестра си. Попада в школата на ЦСКА, където развива уменията си на паркета. Това е и отборът, който остава траен отпечатък в сърцето му. Споделя, че ако ЦСКА се завърне в баскетболния елит, с удоволствие би се състезавал отново за тях.
Мечтае да стане шампион на България, но най-голямото му желание е да играе на Олимпиада.
От малък е научен, че само с много труд може да постигне целите си. Затова е категоричен, че няма заместител на работата.
Как възприема повече баскетбола - като професия или призвание, имало ли е моменти, в които е искал да се откаже и какво е научил от престоя си в Калифорния, даваме думата на капитана на "Академик Пловдив" - Васил Бачев:
Какво те провокира да започнеш да се занимаваш с баскетбол?
-Провокира е силно казано. Запалих се покрай сестра ми, която тренираше в отбора на НСА, аз все още не ходех на училище и майка ми и баща ми ме водеха в залата да гледам.
Кой е първият ти треньор и какъв е най-ценният урок, който си научил от него?
-Продължавам историята покрай сестра ми. Тогавашните ѝ треньори Цанко Цанков и Жасмин Цанкова реално са хората, които за първи път ми дадоха топката в ръцете. Покрай седенето по тренировките на сестра ми в залата, за да не бездействам лека полека съм започнал да тренирам.
Човекът, на когото дължа най-много определено е Лъчезар Коцев. От него съм научил, че без работа няма как да се случат нещата. Също така, че 3 е повече от 2 (смее се).
Започваш баскетболния си път от отбора на ЦСКА. Как се случи да попаднеш в тима и какво означава той за теб?
-Попадането ми в отбора на ЦСКА има общо и със сегашния селекционер на националния отбор и отново покрай сестра ми. В общи линии май тя се оказва основен виновник, заедно с родителите ми, че се занимавам с баскетбол. Сестра ми беше съотборничка с двете дъщери на Росен Барчовски и от там родителите ми се свързаха с Лъчо Коцев и така попаднах в школата нa ЦСКА.
Като цяло оттогава съм си фен на отбора и винаги ще е в сърцето ми. Силно се надявам в близко бъдеще отборът да се завърне в баскетболния елит на България и отново да заема челните позиции, и определено бих носил екипа на ЦСКА отново.
Трупал си опит в спорта и по време на обучението си в Калифорния. Какво успя да научиш от престоя си там?
-Престоят ми в Кaлифорния ще си остане едно незабравимо изживяване за мен. Там се сблъсках с доста различен баскетбол
като цяло. Доста по-бързо се играеше и доста по-физически. Тогава претърпях и най-голяма промяна, чисто физически. Доколкото помня заминах 80 килограма, когато се върнах бях 92.
Кое беше най-трудното в прехода ти към мъжкия баскетбол?
-Най-трудно не знам, честно казано. Може би да намеря правилната обстановка и да си докажа сам на себе си, че мога да бъда на нужното ниво и не само за мач или два, а за поредица от сезони.
Източник: LAP.bg
Има ли мач в кариерата ти, който със сигурност няма да забравиш?
-Първият сезон на Академик Пловдив отново в НБЛ играхме срещу отбора на Берое в зала "Строител" в Пловдив. Никой не очакваше да победим тогава, защото отборът на Берое вече имаше големи амбиции, а ние бяхме новака в лигата. Ние обаче играхме много добре тогава и накрая се поздравихме с победата. Определено не е най-добрият мач в кариерата ми, но него никога няма да го забравя.
В националния отбор попадаш за първи път на 18 г., днес също си сред избраниците на Росен Барчовски за представителния ни тим. Ситуацията с коронавируса обаче спря подготовката ви. Как смяташ, че ще се развият от тук нататък нещата и до каква степен това ще се отрази на представянето на отбора?
-Ситуацията с КОВИД-19 е наистина неприятна. Вярвам, че федерацията е взела всички нужни мерки, за да се опазят състезателите здрави и да може отборът да се подготви по най-добрия възможен начин. Вярвам, че отборът има сили да се класира на европейско първенство.
Какво те мотивира да излезеш на терена и дадеш най-доброто от себе си всеки път? Имаш ли някакъв ритуал преди мач?
-Ритуал нямам. Един път слушам музика, друг път не. Не съм суеверен. Нещото, което ме мотивира, е желанието за победа всеки път. От скоро имам и друга мотивация - децата ми. Искам когато пораснат и започнат да разбират, да се гордеят с баща си.
Източник: LAP.bg
От 2014 г. си част от отбора на Академик Пловдив. Това ли е отборът, в който се чувстваш най-добре и си успял да намериш себе си?
-Определено в отбора на Академик Пловдив ми се даде шанс да покажа какво мога и да израстна като играч. Мога да кажа, че се чувствам добре, на място.
Как възприемаш повече баскетбола като професия или призвание?
-За мен на спортистите се гледа малко като на късметлии. Не трябва да седят на бюро, 2 пъти ходим на тренировки на ден и това ни е. Обаче доста хора не разбират, че реално за да се стигне до някакво ниво, се правят саможертви, има лишения и много, много работа. Определено е призвание баскетболът, но също така за мен е и хоби.
Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш от спорта?
-Не, за щастие не съм имал такива моменти.
Какво все още мечтаеш да ти се случи в баскетбола?
-Попринцип съм повече реалист като човек. Искам да стана шампион на България с отбора на Пловдив. Има още много работа да се свърши и като отбор, и аз като индивидуалност. Но смятам, че целта ни е постижима, дори да не е тази година. Най-голямата ми мечта е да играя на Олимпиада.
Какъв съвет би дал на всички деца, които се захващат с оранжевата топка?
-На всички деца, които се захващат, и които практикуват, мога да кажа, че няма заместител на работата. Ако искат нещо да се случи, да се стягат и да бачкат.
За мен баскетболът е ...
-За мен баскетболът е, колкото и банално да звучи, начин на живот. Както са казали ballislife (смее се)
