Няма смисъл да играеш баскетбол, ако не изпитваш удоволствие от играта. Това казва следващият ми гост в рубриката "BASKET TIME".
Той е от онези млади и амбициозни баскетболисти, които са покорени от играта с оранжевата топка и ѝ посвещават цялото си време.
Не мечтае за титли и медали. Най-голямото му желание е отборът на "Славия" да стане част от баскетболния елит у нас, а той да носи екипа на тима.
Какво би искал да каже на треньорите си в Академик, от кого се е учил в спорта и защо го наричат "Злото", ще разберете от самия него. Даваме думата на Александър Милов.
На колко години беше първият ти допир с баскетбола и кой те заведе в залата?
- Първият ми допир с баскетбола беше на 7 години. Първата ми треньорка, Виктория Маринова, ме заведе в залата на стадион "Славия".
В кариерата си си обличал екипите на Славия, Овергаз, Видабаскет, БУБА, Рилски спортист, Левски, Академик. Къде си се чувствал най-комфортно?
- Мога да разделя на две кариерата ми до сега - юношески баскетбол и мъжки баскетбол. В юношеските си години не мога да кажа къде ми е било по-комфортно, защото "Славия" е отборът на сърцето ми, а в "Овергаз" минаха най-хубавите ми тийнейджърски години. И в двата отбора се чуствах страхотно. В мъжкия баскетбол, и в Рилски Спортист, и в Левски съм имал добри моменти,но наистина на място се чувствах в отбора на Академик. Това бяха със сигурност най-щастливите ми две години и половина, откакто съм в мъжкия баскетбол.
Последните години се състезаваше за Академик под ръководството на Георги Давидов и Петко Маринов. Какво успя да научиш от тях и какво би искал да им кажеш днес?
- Всеки ден с Петко Маринов е безценен,а аз имах късмета да работя с него в продължение на 2 години. Петко Маринов може да се опише с една дума - Легенда. Каквото и да кажа за Георги Давидов ще е малко. От баскетболна гледна точка играех най-добрия си баскетбол при него, но това което няма да забравя, е неговото чисто човешко отношение към мен. Жоро Давидов беше страхотен баскетболист, ще стане страхотен треньор, но най-важното е, че е Голям като човек. Благодаря и на двамата за всичко.
Като професионален спортист неминуемо си се сблъсквал с различни контузии. Как преминаваш през тези периоди?
- Имал съм 2 тежки контузии заради които съм бил извън терена около година и половина. Лично на мен ми е било по-трудно чисто психологически, отколкото физически по време на възстановяването.
На този етап си без отбор заради разпадането на Академик. Какво обаче мечтаеш да ти се случи в баскетбола ?
- Вече съм на такава възраст че горе-долу знам какво ми е нивото и до къде мога да стигна. Цел ми е да играя в чужбина, но първенството да е по-добро от българското. Колкото до мечта, като момче израснало и живеещо на 10 минути от стадион "Славия", е да видя баскетболния отбор на Славия в НБЛ и аз да играя в него. Това наистина би било като сбъдната мечта за момче като мен, което е тръгнало от този отбор и цял живот го подкрепя.
Кой е най-ценният урок, който си получил до този момент в кариерата си?
- В годините научих, че най-важното е да свършиш своята работа, за да може когато се погледнеш в огледалото да не съжаляваш за нещо, което си можел да направиш, а не си го направил.
Наричат те "Злото", откъде идва този прякор?
- Този прякор ми го измислиха преди десетина години на един турнир с кадетския национален отбор, написах го на шега във Facebook и в момента има хора, които не ме знаят като Александър Милов, а като "Злото".
Какви качества трябва да притежава идеалният баскетболист?
- За мен няма как да има идеален баскетболист и за това баскетбола е толкова интересен спорт.
От кого си се учил в спорта? Имаш ли свой идол?
- В годините съм се опитвал да попивам полезните неща от по-големите от мен. Идол ми е Йохан Кройф.
Какво предпочиташ НБА или европейски баскетбол? Защо?
- Преди предпочитах повече НБА, но сега повече гледам и ми е по-интересен европейският баскетбол, защото има повече интрига в мачовете. За мен мачовете в НБА преди плейофите са повече шоу, отколкото баскетбол, докато в силните европейски първенства всеки мач се играе на 100 процента.
Има ли нещо, на което се гневиш в българския баскетбол и смяташ, че непременно трябва да се промени?
- Не мога да кажа, че се гневя, а по скоро ми е тъжно, защото бях пряк свидетел как за последните 7 години една от най-добрите школи (Овергаз) и отбора с най-много титли в мъжкия баскетбол (Академик) бяха закрити. Още по-тъжно и страшно е, че и при двата случая никой не излезна и не даде някакви адекватни отговори. Най-вероятно така е по-лесно и по-удобно. Отбори като ЦСКА, Славия, Локомотив София също ги няма в професионалния баскетбол над 10 години, а това са отбори със славна история и от школите им са излезнали не един или двама големи български баскетболисти.
Какво не знаят феновете за теб?
- Не знаят, че видео играта Фифа ме изкарва извън кожата ми всеки ден, но така и не мога да спра да я играя.
Баскетболът за мен е ?
- Важна част от моя живот. Опитвам се баскетбола да не го приемам само като професия, а да мога и да изпитвам удоволствие от играта. За мен няма смисъл да играеш баскетбол, когато не изпитваш удоволствие от играта. Така мъчиш себе си, а мъчиш и играта.