Да ти дойде на крака в София посред люта зима треньорът на „скуадра адзура”, си е събитие. Сред многото наставници, които участваха в правенето на програмата за световните квалификации в нашата група, Роберто Донадони бе най-ухажван. Оказа се, че няма нужда да му се прави вятър, защото Роберто е прекалено земен и възпитан. Наставникът на "скуадра"-та разбира френски, но си отговаря на италиански. Интервюто за „Топспорт” върви гладко и бързо и с помощта на отколешния познат и колега Серджо ди Чезаре, който е пресаташе на италианската футболна федерация.

- Роберто, доволен ли сте от програмата, която току-що бе изготвена?
- Не само аз, а и цялата италианска делегация сме доволни от изготвения календар за нашия национален тим. Искам да поздравя домакините, които се бяха погрижили за всичко. Самият факт, че свършихме работа за по-малко от три часа и половина, говори, че по време на преговорите цареше разбирателство. Разбира се, имаше и някои дреболии за уточняване, но в крайна сметка всичко бе решено.


- Вие имахте предварителни договорки с България и с Кипър?
- Да, така беше. И както виждате, няма никакъв проблем, че ние гостуваме в начални два мача точно на тези два отбора. Знам, че в Кипър ще е много горещо, но ние сме също южна страна и мисля, че това няма да ни навреди.


- Не се ли притеснявате, че когато играете с България по средата на октомври, вашето първенство още няма да е навлязло в пълен ритъм?
- И при най-подготвените отбори началото на сезона се явява като някакво препятствие. Но пък от друга страна след мачовете с Кипър като гост и Грузия у дома, двубоят с България в София на 11 октомври ще ни е трета среща, в която вече самият национален отбор трябва да е навлязъл в игрови ритъм.


- Не искахте ли с България първо да сте домакини?
- Нямахме претенции. Така или иначе трябва да се изиграе един мач у дома и един като гост. В този смисъл, като че ли е по-добре срещу сериозните отбори да изиграем първите си двубои като гости.


- Трудно ли ви бе да поемете Италия, след като „скуадра адзура” стана световен шампион през 2006 година?
- По принцип никога не е толкова лесно да бъдеш дори само треньор на който да е отбор. А камо ли на „скуадра адзура”, която стана световен шампион. Този факт създава още по-голяма трудност и отговорност. Знаете как е в Италия. Всички са луди по футбола и трябва много да се работи и да се внимава във всеки мач. „Скуадра адзура” има фенове не само у нас, а по целия свят (б.а. - в този момент като доказателство един млад колега се изцепва: "Форца, Милан, Форца, Италия!"

- Сигурно ще ви е приятно да си спомните финала за КЕШ през 1994 година в Атина?
- (почти сериозно, почти на майтап) Ама аз от тогава нищо не помня...


- Нима, сеньор Роберто?
- Когато играеш такъв мач, няма как да не го помниш. Дори и загубените двубои. А този го спечелихме убедително и съм щастлив да се върна към миговете в Атина. Не всеки път може да се победи Барселона с 4:0.


- Спомняте ли си, че тогава всички смятаха Барса за фаворит?
- Да, защото ние бяхме свършили първенството петнайсет дни по-рано, а Барса - в неделята преди мача. Но за всяка футоболна среща важи как се представяш в момента. Лоша шега на Барса изигра фактът, че всички мислеха Милан за свършил психически и физически тим. Видяхте обаче какво се случи. Показахме точно обратното. Че сме непобедим и резултатен тим, който изигра финала с върховно удоволствие.


- През същата година на полуфинала на световното в Щатите срещнахте България. Спомените ви и от този мач?
- Победихме ви много трудно. Доказахте, че не случайно сте невероятен отбор и Стоичков се изяви през целия мондиал като играч от световна класа.


- Вие сте млад треньор. Стоичков също. Как виждате бъдещето му в тази насока?
- Както казах, той бе голям играч и написа голяма история със страхотна собствена марка. Като треньор е в началото на пътя си. Пожелавам му да се усъвършенства и стигне върховете, които стигна като играч.


- Каква е разликата между „скуадра адзура” от 1990 година, когато също играхте, и тази, която стана световен шампион през 2006?
- Ами разликата е 16 години. Тогава имахме възможността да играем в Италия и за жалост не можахме да станем световни шампиони. Около мен бяха отлични съотборници, но не се получи. В Германия съставът, воден от Марчело Липи, показа, че е наистина на световно ниво.


- Има ли в Италия според вас нови Паоло Роси или Джани Ривера?
- В Италия винаги е имало ключови играчи от висока класа. Имало е и ще има подобни изкусни футболисти, които да радват публиката, а тя от своя страна да пълни стадионите.


- Да ви попитам за някои от сегашните български играчи като Бербатов и Божинов?
- Бербатов може да играе във всеки от италианските грандове без никакъв проблем. Тифозите ще изкупуват фланелките с неговото име, защото той ще им стане любимец. А за Божинов какво да кажа. Смятам, че докато беше в Италия, показа
много от таланта си. Липсваше му малко последователност. Надявам се в Англия да демонстрира своята футболна стойност, която е голяма.


- А сега извинявайте, но ще ви върна към острите изказвания на селекционера на „петлите” Реймон Доменек. Той хвърли обвинение, че от вашата федерация са купили съдията на един мач между младежките тимове между Италия и Франция. Още ли са нажежени футболните отношения между двете страни?
- Не, не! Всичко е нормално. Още повече, че това са думи на Доменек, а не мои.