На 12 февруари 2010 г. във Ванкувър се проведе церемонията по откриването на Зимните Олимпийски игри. Часове преди запалването на олимпийския огън обаче светът на спорта беше разтърсен от трагедия, която засенчи празника.
Източник: GettyImages
В центъра за шейни и бобслей в Уистлър грузинският състезател Нодар Кумариташвили загуби контрол по време на тренировъчно спускане. В 16-ия завой - един от най-опасните на трасето - той излетя от пистата и се удари в бетонна конструкция. По това време скоростта му достигаше около 145 км/ч.
Източник: GettyImages
На 22-годишния спортист веднага бе оказана първа помощ, след което бе транспортиран с хеликоптер до болница. Нараняванията се оказаха несъвместими с живота и час по-късно той почина.
Още същата вечер грузинската делегация излезе на церемонията по откриването с черни ленти, а до националното знаме бе поставена траурна панделка. Беше обявена минута мълчание. Обмисляше се оттегляне на отбора от Игрите, но в крайна сметка това не се случи. За съотборника му Леван Гурешидзе Олимпиадата приключи - той не успя да продължи участието си и няколко дни по-късно придружи тялото на приятеля си обратно в Грузия.
Източник: GettyImages
Ден след инцидента организационният комитет заяви, че причината е грешка на състезателя. Според официалната версия Кумариташвили е излязъл твърде късно от предишния завой и не е успял да се подготви за следващия, вследствие на което е ударил борда и е излетял от трасето. Международната федерация по шейни публикува доклад през април 2010 г., който потвърди това заключение.
Източник: GettyImages
Въпреки това организаторите увеличиха височината на предпазната стена в 16-ия завой, преди да бъде подновено състезанието.
Бащата на Нодар - Давид Кумариташвили, не прие официалните обяснения и говори за опасността на пистата.
Източник: GettyImages
"По-късно срещнах състезатели, които бяха карали в Уистлър. Всички казаха: това е ужасно. Падахме там постоянно. 130 км/ч е ограничението, по-висока скорост е неприемлива. Нодар имаше 144,5. Всичко се случи в 16-ия завой - при такава скорост шейната нямаше време да излезе от него", каза той.
По думите му, ако е имало допълнителна защитна конструкция, синът му вероятно би получил травми, но не и фатален удар в бетонната колона.
По-късно бащата си спомни и последния разговор със сина си преди Олимпиадата.
"Преди Игрите ми се обади и каза: "Тате, страхувам се само от един завой там." Вероятно знаеш къде загина. Казах му: "По-бавно. Не рискувай." А той отвърна: "Тате, срам за теб. Отивам на Олимпиада - как да спирам? Искам да вляза в топ 10." И затова пое риск."
Източник: GettyImages
Семейството Кумариташвили има дълбоки корени в шейните. Чичото на Нодар е бил треньор на националния отбор, а баща му - трикратен шампион на СССР. Години по-късно, на Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., племенникът му Саба Кумариташвили също се състезава за Грузия и отдаде почит на паметта му.
Трикратният олимпийски шампион Феликс Лох разтопи един от златните си медали и по негова инициатива върху него бяха гравирани портретът на Нодар и годините от живота му. Медалът бе предаден на семейството в родния Бакуриани.
Източник: GettyImages
"Той ни спаси всички. Ако не беше умрял, можеше да е някой от нас", каза Лох.
В памет на Кумариташвили пистата в Бакуриани носи неговото име, както и улицата, на която е живял. Издадена бе пощенска марка с неговия образ, Международният олимпийски комитет връчи на семейството най-високото си отличие, а във Ванкувър бе издигнат мемориал.
Години по-късно историята на Нодар Кумариташвили продължава да отеква с болка. Олимпийската мечта, преследвана със смелост и риск, се превърна в напомняне колко крехък е човешкият живот - и колко висока може да бъде цената на една секунда.
