28 ноември 2016 година - самолет Avro RJ85 извършва редовен полет от Санта Крус де ла Сиера до Меделин. Отборът на Шапекоензе пътува за финал срещу Атлетико Национал. Всички са щастливи, разменят си шеги и закачки. Изведнъж светлините угасват... и никога вече не светват отново. За играчите и за семействата им настава мрак.
27-годишният Алан Рушел някак си се озовава в задната част на самолета, където са настанени репортерите. Само минута преди трагедията, директорът на Шапе - Каду Гаучо помолил защитника да отиде на мястото си, при съотборниците.
Източник: Фейсбук
"Аз не исках да ида там, но моят съотборник Фолмана ме помоли да седна при него (б.р - също оцелял в катастрофата). Така и направих. Само Бог може да обясни как оцелях в този ужас. Господ ме сграбчи и ми даде втори шанс", сподели по-късно Рушел.
"Когато се съвзех от случилото се, се чудих дали не съм сънувал кошмар. Малко по малко започвах да си връщам паметта. Опитвах се да не мисля за това, но е невъзможно. Не знам каква е причината за катастрофата, но мисля, че пилотите нямат вина", добавя още оцелелият.
Пилотът на боливийската компания е обвинен, че е тръгнал с недостатъчно гориво. По-късно стана ясно, че не само пилотите са виновни за случилото се, но едва ли това вече има някакво значение.
С травми в ръцете, краката и главата, Алан Рушел е откаран в болницата. Той е един от шестимата оцелели. През цялото време, Рушел е в съзнание и пита за съотборниците си. Лекарите не давали много информация на пострадалия и настояли да свалят брачната му халка. Той обаче бил непреклонен - за нищо на света не искал да се разделя с пръстена, който го свързва с неговата любима Марина. Малко по-късно половинката му пристигнала в болницата, преминала през ужаса да не знае дали Алан ще оцелее.
Защитникът се подлага на операция на гръбначния стълб и така прескача и другия трап - угрозата да остане инвалид завинаги. Сега Алан и Марина са неразделни и са сигурни, че до края на живота си ще бъдат заедно.
Рушел напусна болницата миналата седмица. Пред него предстои рехабилитация и съвземане от шока. Бранителят даде обещание, че ще посети всяко едно семейство на загинал играч на Шапекоензе.
"Тази трагедия е един урок, че трябва да оценяваме живота. Обърнете внимание на факта, че не сме безсмъртни и бъдете добри", споделя през сълзи Алан.
Днес Алан Рушел е жив и знае истинската цена на живота. Знае и какво е да изгубиш близки и да те е страх дали ще има утре. Знае и, че животът продължава винаги, но вече никога няма да е същият...
