Биляна Проданова е име, което със сигурност не само спортната, но и по-голямата част от аудиторията в България трябва да запомни.
Започнала да се занимава с художествена гимнастика години след своите връстници, грацията ни, обявената от Илиана Раева за най-голям талант в историята на българската художествената гимнастика, настига и дори задминава останалите български гимнастички за изключително кратък период от време.
Във върховия етап от развитието си, две седмици преди Световното първенство в Япония през 2009-а година, Биляна претърпява възможно най-тежката травма в света на гимнастиката - скъсана кръстна връзка и менискус. Контузия, която е позната в спортните среди като „Прекъсвач на кариери", независимо дали става дума за художествена гимнастика, баскетбол, тенис или футбол. Нежната ни, грациозна и талантлива състезателка показва нечовешка воля и въпреки че никой не вярва, че тя ще се върне в залата, Биляна го прави, започвайки наново от нулата, от самото начало. Грешка в операцията на коляното й обаче довежда до нова травма на същото място, като дори и сега - година и половина след повторната контузия - Биляна е готова да продължи професионалния си възход, посрещайки тежките удари на съдбата с обезоръжаваща усмивка и позитивизъм.
Като на шега пък, на 08.03 тази година красивата ни грация се явява на конкурса „Мис София", подтикната от приятелите си и... печели надпреварата, в конкуренцията на куп модели, с далеч повече опит от нея в тази сфера.
Всичко това нямаше как да не ни накара да поканим Биляна в студиото ни, като тя прие с удоволствие, а с историята си ни трогна, вдъхнови и мотивира до крайна степен, оставайки ни впечатлени от силата на волята и характера й.
Ето и първата част от интервюто ни с нея:
"Аз съм състезател и съм свикнал да побеждавам. В моя спорт само една може да е първа. Но за конкурсите за красота не подхождам по този начин. На „Мис София" попаднах съвсем случайно. Просто приятелите ми ме накараха да опитам и аз реших да го направя. Не знам дали това е нещото, което искам да правя. В България има много красиви жени и един конкурс не е критерий за това дали съм най-красивата. Не съм от хората, които се самозабравят. Това, че съм спечелила подобен форум не ме променя. Да, може би се надявам с такива участия да си отворя някаква врата, те да са ми от полза по някакъв начин, но аз оставам спортистка. Не съм типичната миска.
Гимнастиката много помага за грациозността и женствеността на една жена. Тя изгражда стойка, грациозност, нежност, танцувалност дори. Всичко това помага в конкурсите за красота. Аз дори не съм ходила на репетициите за „Мис София". Всичко стана много спонтанно.
И с гимнастиката, както и с конкурсите за красота, се захванах съвсем случайно. Бях в хореографска паралелка с народни танци и минаваха в училищата треньорки по гимнастика да набират деца. Така попаднах в моя спорт. Не произхождам от спортно семейство, като майка ми е бивша директорка. Започнах много късно и бях много назад от останалите. Имах желание, но ми беше много трудно. Тогава моята треньорка Светослава Калоянова видя нещо в мен и забеляза неща, които останалите не бяха виждали. Това, което много ми помогна в началото беше, че бях много постоянна. Докато останалите момичета използваха лятото, за да отидат на море и да си починат, аз оставах в залата и продължаваха да тренирам. Така за много кратък период от време напреднах доста - настигнах другите и дори ги задминах. Влязох в националния отбор на 12 или 13 години, като започнах от „Б" категория, именно заради споменатото изоставане, но с течение на времето направо преминах към елитната категория, пропускайки „А". Обикновено в нашия спорт се започва към 5-6-годишна възраст, а аз стартирах около 3-ти клас. За кратък период от време попаднах в националния отбор. Моята треньорка винаги обича да казва, че просто съм създадена за това.
В едно свое изказване от преди няколко години, Илиана Раева казва, че според нея съм един от най-големите таланти в историята не само на българската художествена гимнастика, но и в света въобще. Аз винаги й благодаря за всичко, на което ме е научила - на дисциплина, постоянство и въобще на всичко, което тя е добила от спорта. За мен тя е много силна и борбена жена, постигнала е много и дори и критиката, която тя бе отправила към мен преди известно време, я приемам като нещо положително.
Сега имам възможност да обучавам малки групи дечица. Това ми доставя огромно удоволствие. Гимнастиката винаги е била целия ми живот. Много обичам деца. Колкото и труден да е бил денят ми, каквото и да ми се е случило, в края на деня всичко ми минава, след като ги видя и чуя как някое от тях ми казва „Обичам те". Не съм се замисляла дали това ми амплоа - на треньор - би могло да бъде евентуална моя бъдеща реализация. Нека завърша висшите си образования, които съм започнала и след това ще видя в каква посока ще поема.
Не очаквах този интерес от медии и журналисти към мен, след конкурса „Мис София". Това, което чета за себе си в различни медии, по-скоро е онова, което действително съм казала. Има и неща, които се преувеличават, за да стават за новина, но мен това не ме притеснява. Дори и неприятните публикации не ме притесняват особено. Може би бих се пробвала на „Мис Вселена", след като съм получила правото да участвам там. Защо пък не? Така и така сме тръгнали в тази посока - да видим какво ще стане.
Обичам времето ми да е запълнено. Намирам време за всичко и мисля, че мога да съчетавам много неща едновременно. Напротив приемам това за предизвикателство".
