Снощи в Ангола тръгна 26-ото издание на първенството на "черния" континент, чието официално име е Купа на африканските нации. Затова днешното издание на рубриката ни "Господин за един ден", която продължава и през 2010 г., е посветено тъкмо на герой от тази надпревара.

Както знаете, във фокуса на въпросната поредица на "Топспорт" попада играч, който е влязъл в историята на световния футбол с един или повече голове в един мач. Днес обръщаме внимание на човека, донесъл единствената шампионска титла на Африка в историята на Тунис. Името му е Зиад Джазири.

На емблематичния за българския народ 14 февруари, на който честваме едновременно нашия си празник Трифон Зарезан и световния Свети Валентин, през 2004-а именно гол на нападателя с №5 е "златен" за тунизийците.

Така те печелят на своя земя - на стадиона също с култовата дата за име "7 ноември" в Радеш, с 2:1 над Мороко за първи и последен засега път първенството на Африка за цялата му 53-годишна история.

Преди 2004-а Тунис е бил два пъти домакин на Купата на африканските нации - през 1965-а и през 1994-а. Първият път финалът е загубен изключително болезнено - 2:3 от Гана след продължения. Това си остава национална трагедия. През 94-а пък тунизийците въобще не се добират до четворката пред собствена публика. Печели Нигерия.

Та преди 6 години Тунис тръгва на трети поход на своя земя към така бленуваната титла. Амбициите са големи, защото начело на отбора е французинът Роже Лемер. 4 години по-рано той е взел втората европейска титла за своята страна със "златното" поколение на "петлите" начело с гения Зинедин Зидан.

Както може да се очаква, направено е всичко възможно пътят на Тунис, поне до финала, да е възможно най-лесен. Домакините се падат в слабашката група заедно с отборите на Гвинея, Руанда и Конго. Съвсем логично е заето първото място със 7 т. от две победи и равенство 1:1 с Гвинея.

Първото препятствие във фазите на елиминациите е сериозно - четвъртфиналиста на Африка от последното тогава световно в Япония и Южна Корея Сенегал. И тогава избухва
първият скандал. След 65 минути игра Джавар Мнари взривява 57 000 на "7 ноември" в Радеш с гол за 1:0.

Хората от пейката на Сенегал нахлуват на терена, готови да разкъсат рефера от ОАЕ Али Бужсаим (със запазено място в нашата история заради съдийството на четвъртфинала на световното с Германия - 2:1 за нас през 1994-а). Претенциите са, че секунди преди гола е имало безспорно нарушение срещу нападателя на Ливърпул Ел Хаджи Диуф. Протестите така и не са уважени, като за сметка на това Бужсаим дава безпрецедентно дългото продължение на редовното време от 10 минути и 22 секунди!

На полуфинала отново има съдийско рамо, този път от страна на бенинеца Коджа Кофи.
Нигерия повежда с 1:0 в 67-ата минута. За ужас на домакините минутите безмилостно изтичат и поредната мечта си отива безвъзвратно.

9 минути преди края обаче реферът Кофи се намесва и свири и 11-метров наказателен удар за Тунис. Халед Бадра го превръща в гол. Така след 1:1 се стига до дузпи, при които домакините са безпогрешни и печелят с 5:3. Прави впечатление, че нашият герой Зиад Джазири, въпреки че е нападател и остава на терена до края на игровото време, не е сред титулярните първи пет изпълнители на Лемер.

Идва и финалът. Съперник е Мароко. Както се вижда, това издание е триумф на арабската част на "черния" континент, тоест Северна Африка. Трябва да отбележим, че рамото от страна на африканската Конфедерация идва и с картотекирането на двама бразилци в състава на домакините - защитника Жозе Клейтън и нападателя и нападателя Франсилейдо дос Сантос. Именно вторият открива резултата още в 5-ата минута. Мароканците обаче изравняват в 38-ата и над "7 ноември" отново се спуска тягостното чувство.

Започва второто полувреме. Мароканците определено владеят положението. За да дойде 52-ата минута. Тогава другият натурализиран бразилец в тунизийския състав - халф-бекът Жозе Клейтън, напредва мошно по левия фланг и опитва ниско центриране. Топката е отбита от Талал ел Каркури, но отново попада в етническия южноамериканец. Клейтън се приближава още до мароканската врата и този път стреля диагонално.

Там вратарят Халид Фуами плонжира, но топката се изплъзва от ръката му. Същият Ел Каркури, направил име в Англия с екипите на Съндърланд и Чарлтън, подхожда високомерно и позволява на нахлуващия отзад Джазири да направи историческа "златна" добавка за2:1.

Зиад, за когото това е първият и последният гол на този турнира за Купата на африканските нации, обезумява. Той съблича фланелката си и тръгва към трибуните. Резултатът се запазва до края, а Тунис осъществява мечтата на нацията - най-сетне е шампион на Африка.

По това време роденият в Сус, където ежегодно се провеждат международни тенис турнир, Джазири е в турския Газиантеп. През 2005-а се мести във френския Троа, но безуспешно, и се връща в Арабския свят, за да стане шампион на Кувейт с едноименния тим.

Светът ще чуе за него само още веднъж - когато бележи първия гол за Тунис на световното в Германия през 2006-а. Той открива резултата при 2:2 със... Саудитска Арабия в Група H. Явно на Джазири му върви само срещу араби. Като в приказките на Шехерезада...