Идеята на Националната хокейна асоциация (NHL )на САЩ и Канада за турнира "Четирите нации" вече достигна до финалния си мач. В четвъртък сутринта българско време, всички фенове на хокея ще знаят кой от отборите на САЩ и Канада е спечелил първото издание на този турнир.
Събитието, което замести традиционния за средата на сезона "Мач на звездите" в НХЛ, предложи мачове между отбори, представляващи съответно САЩ, Канада, Швеция и Финландия и съставени само от хокеисти от тези държави, играещи в отборите от лигата
Tурнирът не е част от международния календар на Международната федерация по хокей на лед (ИИХФ) и постиженията в него не се броят към личните статистики на играчите, но пък трябва да послужи като генерална репетиция за завръщането на НХЛ звездите на олимпийски игри догодина в Италия. Но преди всичко, той се очакваше да бъде приятен хокеен празник и добър източник на допълнителни средства за лигата и за играчите.
Но много преди да прозвучи последната сирена в този турнир, експерти и фенове запалено обсъждат турнира, но не само резултатите му, а и ефекта му върху лигата и спорта като цяло.
На пръв поглед, идеята за състезание между играчи на отборите от най-силната и най-комерсиална хокейна лига в света, организирани на национален принцип изглежда интересна, макар да е напълно нова или оригинална. Дотук посещаемостта на срещите и телевизионните рейтинги са просто прекрасни, а някои от мачовете неочаквано бяха "на кило кръв и метър кожа" и изключително интересни. Но
изборът на време и принципите за провеждане и съставяне на отборите остават изключително спорни.
Подобно на много други подобни събития в различни спортове, "Мачът на звездите" на НХЛ предлагаше едноседмична почивка на повечето играчи и шоу за публиката с малка част от най-големите звезди на лигата и толкоз. Турнирът "Четири нации" е съвсем различно като концепция събитие и в случай, че бъде продължено в бъдеще ще създаде съвсем нови предизвикателства пред бездруго крайно натоварените отбори и играчи.
Притеснения от евентуалните контузии и натрупване на умора бяха огласени много преди началото на турнира и те са съвсем реални. При 82 мача в редовния сезон и поне още четири ако отборът им стигне до плейофи, играчите понасят зверско физическо и психическо натоварване и още минимум три мача на гърба на най-изявените им играчи категорично няма как да се отрази добре. И тъй като някои отбори са с висока концентрация на канадски или американски хокеисти, те рискуват да се окажат с по-голям брой отсъстващи играчи за определен период от време, което се отразява на сработеността на отборите и игровия им ритъм.
Критики бяха отправени както към разделянето на отборите на национален принцип, така и към селекцията на участващите тимове, която пренебрегна действащи световни сили в този спорт. Ако агресията срещу Украйна е достатъчно ясно обяснение за отсъствието Русия, то липсата на чешки отбор, при положение, че страната има предостатъчно представители в НХЛ, няма как да бъде обяснено адекватно. Подобно пренебрегване на един или друг отбор със сигурност настройва негативно част от публиката, от което НХЛ просто няма никаква нужда, тъкмо напротив.
Финалът на турнира се очаква със смесени чувства. Напрежението между САЩ и Канада от последните седмици и взаимното шамаросване с митнически тарифи върху стокообмена между двете страни изненада НХЛ и смути провеждането на турнира.
Политическите сътресения между тези две страни със сигурност могат да се окажат сериозен проблем за НХЛ, която най-много от всички северноамерикански спортни лиги зависи от канадските си отбори и канадските пазари. Освиркването на американския химн от страна на канадските фенове и юмручните схватки между хокеистите на САЩ и Канада в мача от предварителната група също не помогнаха в превръщането на събитието в празник на хокея. И има реална опасност всичко това да се повтори и на финала, който ще се играе в Бостън.
"Четирите нации" трябваше да бъде отговора на лигата на натиска, на който е подложена от страна на конкурентните спортове, които се надпреварват в това да обогатят календара си с достатъчно събития извън редовните мачове, с които да поглезят както публиката, така и спонсорите. Поне за момента лигата изглежда успява в начинанието си в краткосрочен комерсиален план. Доколко обаче то ще се окаже добро за бъдещето на лигата, самите играчи и техните отбори, това изобщо не е ясно.
