За България световните квалификации приключиха безславно за трети пореден път, но по-малки страни от нас като Словения продължават битката за ЮАР 2010. На футболистите от тази държава от бивша Югославия, които мнозина фенове по света продължават пренебрежително да наричат "скиорите", предстоят две битки с Русия - в Москва на 14-и следващия месец и у дома 4 дни по-късно. Историята недвусмислено сочи, че бараж означава класиране за Словения.

Един от хората, благодарение на които тази тенденция се е превърнала в мит, е днешният герой на рубриката на "Топспорт" - "Господин за един ден". Той напълно се вписва в условието за попадане в поредицата ни, а именно - влизане в историята с един гол в един мач. Името му е Младен Рудоня. Но как всъщност той изплува до статута на национален герой?

През 2001 г. Словения отива на втори пореден път на бараж за голямо първенство - за световното в Япония и Южна Корея. Две години по-рано плейофът е за континенталния шампионат, който също се провежда в две страни - Белгия и Холандия. Съперник тогава е Украйна.

В първия двубой на 13 ноември в Любляна е изкована победа с 2:1. След като Андрей Шевченко открива резултата в 33-ата минута, домакините обръщат мача с голове на звездите си Златко Захович - 53-ата, и Миленко Ачимович 7 минути преди края.

Украинците завършват мача с 9 души след червените картони на Парфьонов и Гусин.
Четири дни по-късно в Киев украинците се виждат финалисти, след като в 65-ата минута Сергей Ребров прави 1:0 от дузпа. Само 9 минути по-късно обаче идва "златният" гол на Миран Павлин. Нашият герой Рудоня вършее по 90 минути в двете срещи. Това е историческо първо класиране на "скиорите" за голям футболен форум.

Две години по-късно историята се повтаря почти едно към едно. Начело на Словения отново е Сречко Катанец и отново тимът стига до директна елиминация за място на финалите. Съперникът пак е от Източна Европа - Румъния, и пак домакин на първия двубой е Любляна.

И на "Бежиград" събитията се копират на паметната за България дата 10 ноември. Мариус Никулае - също централен нападател като Шева, открива в полза на румънците в 26-ата мин. Ачимович пак вкарва за домакините, този път за 1:1 в 41-ата. Съдбата избира за автор на победния гол Милан Остерц, а минутата е 70-а.

На 14 ноември - датата на първия мач от предстоящите баражи с Русия (трети съперник от Изтока), близо 25 000 зрители се изсипват на стадиона на букурещкия гранд Стяуа, известен като "Генча". И са попарени в 10-ата минута на второто полувреме. Тогава техничарят Джони Новак се втурва през центъра на терена. На лявото крило абсолютно
сам е той - номер 13 Младен Рудоня.

Новак обаче решава да играе индивидуално и да финтира изпречилия му се капитан на домакините Георге Попеску. Джика, който е призован за мисията Мондиал 2002 от знаменития си съименник Георге Хаджи - тогава селекционер, протяга крак и спъва словенеца. Вместо да отсъди пряк свободен удар на дъгата, немският съдия Хелмут Круг дава авантаж, защото вижда как топката отива точно в Рудоня.

Мястото е метър вътре в пеналта на румънците. Следва средно висок, премерен диагонален удар с десния крак в далечния ъгъл. Вратарят на северните ни съседи Богдан Лобонт няма как да реагира - 1:0 за Словения. Пръв върху Рудоня се мята Миленко Ачимович, после и другите, които за малко не го задушават. Силите на домакините стигат само за изравнително попадение на Козмин Контра в 65-ата минута. Резултатът е същият като в Киев - 1:1, и праща тима от западната точка на бивша Югославия за първи път на световно първенство.

Всъщност това е първият и последен гол на Рудоня за родината му. 175-сантиметровият оплешивяващ отрано здравеняк се разписва чак в 53-ия си мач за Словения. С общо 65-те си срещи за представителния тим той е 6-и във вечната ранглиста по участия.

За разлика от Евро 2000 - 2 т. от 3 мача, на мондиала в Далечния изток словенците записват три загуби. Рудоня обаче превръща в мит поста на нападател, който играе
като защитник. Пресреща противниковите футболисти още в тяхната половина и непрекъснато се старае да отнеме или да изчисти топката много по-често от това да създаде голова заплаха.

"Господи, той не спира да тича!", възкликва Джо Ройл - бившият легендарен нападател, а после мениджър на Евертън, в коментара си по Би Би Си за мача на Словения с Испания от първия кръг на Група B (1:3).

Именно заради тази роля на "совалка" Младен става популярен сред запалянковците като Турбото Руди. И завинаги е в техните сърца с "вълшебната парабола" от "Генча". Защото там Словения откри в багажа си за баража своята златна руда Рудоня...