Дори след десетилетия на стагнация в сянката на икономическия възход на Китай, Япония все още е сред десетте големи държави (с население над 10 млн. души) с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението.
Но почти никаква част от това богатство не достига до самотните майки. По-малко от половината от тях получават някаква издържка, а дори и да си намерят работа, те получават с поне 30% по-малко от мъжете на същата позиция.
Около 60% от жените пък работят на непълен работен ден или на временен договор, където заплатите са по-ниски, а социалните придобивки може и изобщо да липсват, пише Bloomberg.
Населението на Япония продължава да намалява, но броят на самотните майки в страната се е повишил с около 50 процента до 712 хил. между 1992 и 2016 г., по данни на социалното министерство. Делът на децата, които живеят в бедност, в домакинства с един родител е 56% - най-високият сред държавите-членки на OECD и с 24 процентни пункта над този в САЩ.
Повечето самотни майки живеят с по-малко от половината на средния доход, което и е линията на бедността според OECD. Средностатистически, техните деца с по-бедни, по-малко образовани и имат по-малко възможности - по-ниска класа в богата и застаряваща държава, която не може да си позволи да загуби какъвто и да е дял от бъдещите работници.
Ако не се справи с проблема, той ще струва на Япония 2,9 трилиона йени ($26,3 милиарда) в загубен доход и 1,1 трилиона йени в загубени данъци и социални плащания за всяка година.
Това е и загубена възможност за страната, която отчаяно се нуждае от колкото се може повече млади и висококвалифицирани работници.Причината за тежкото положение на самотните родители не е само до пари. В културата на Япония бедността и разведените жени са нещо като табу. Освен това, страната предпочита да харчи повече средства за възрастните, които се превръщат във все по-голям дял от избирателите.
