Въпреки общоприетото мнение, Япония е изключително успешна в постигането на икономически растеж - особено като се вземе предвид застаряващото ѝ население и липсата на инфлация. Европа, където демографски бъдещето изглежда точно като миналото на Япония, има много да научи от опита на Страната на изгряващото слънце.
Демографията не е съдба, поне не изцяло. През вековете политическите решения могат да имат ефект върху решението на хората за отглеждането на деца, а миграцията може да промени изцяло цяла една страна - както показва опитът на Съединените американски щати. Но все пак в краткосрочен аспект демографските фактори трябва да бъдат приемани като даденост, и могат да имат дълбоко въздействие върху растежа. И противно на това, демографските фактори не се взимат предвид при икономическите доклади, което води до значително изкривяване при оценката на производителността на страните. И никъде другаде по света това не е толкова силно изразено, колкото в Япония.
От 2000 г. насам реалната производителност - основна мярка при изчисляване на икономическото развитие, се е повишила с едва 15% в Япония - или по-малко от един процент годишно. И така погледнато страна изглежда като най-малко динамичната от основните световни икономики. Но ако вземем предвид демографската ситуация, а именно намалението на граждани в работоспособна възраст с по един процент всяка година от началото на века - резултатите са забележителни.
Всъщност, темпът на растеж в Япония, разделен на броя хора в работоспособна възраст, е близо до два процента - много повече, отколкото в САЩ или Европа. Въпреки че икономиката на Щатите е нараснала с над 35% от 2000 г., броят на американците в работоспособна възраст също расте значително. И това оставя САЩ далеч назад с около един процент годишен ръст на човек в тази възрастова граница.
Именно този индикатор не е широко използван от икономистите, които вместо това се фокусират върху БВП на човек от населението. По него Япония се представя горе-долу толкова добре, колкото САЩ и Европа. Но докато изчислението на БВП върху глава от населението дава адекватна картина на потенциала на дадена страна за разходи, това не е така относно потенциала за растеж. Дори и в Япония, където очакваната продължителност на живота е висока, хората на възраст над 70 г. не допринасят особено за производителността на страната.
И така, взимайки предвид бързо намаляващия потенциал, Япония се представя невероятно успешно. Основна причина за това е, че много голяма част от населението в работоспособна възраст има работа: безработицата днес е на рекордно ниско ниво от под три процента, а 80% от тези, които могат да работят, го правят - сравнено с около 70% в Европа и САЩ.
Постижението на Япония за пълна заетост и висок ръст на работните места през последните две десетилетия е още по-значимо, когато вземем предвид почти постоянната дефлация през този период (повечето цени днес все още са по-ниски, отколкото бяха преди 15-20 години). Това трябва да даде храна за размисъл на тези, които смятат, че дефлацията със сигурност уврежда икономиката. Японският опит носи важни уроци за Европа, където, демографски, бъдещето изглежда точно като миналото на Страната на изгряващото слънце.
Броят на хората в работоспособна възраст в еврозоната не е нараснал изобщо през последните години и скоро ще започне да намалява със същия темп, както в Япония през последното поколение. И изглежда малко вероятно имиграцията да обърне тенденцията. В последните години европейците, точно както японците, доказаха, че се съпротивляват яростно срещу имиграция в голям мащаб - каквато би била нужна, за да компенсира демографският спад.
И още нещо: еврозоната днес има излишък по текущата сметка от около 3 процента от брутния вътрешен продукт - нива, които са подобни на тези, които забелязваме в Япония от доста време.
Първият урок от японския опит е, че, въпреки трудностите на еврозоната да генерира инфлация при застаряващо население, което се характеризира с големи спестявания, растежът е възможен. Ако се вземе предвид ръстът в Япония без инфлация, Европейската централна банка трябва да признае, че целта от "близо два процента" покачване на цените може да не е особено важен.
Във всеки случай особеностите на еврозоната означава, че ЕЦБ няма да има друг избор, освен да спре програмата по изкупуване на облигации след около година. Това означава, че централната банка няма да може да последва стъпките на Bank of Japan, която продължава да купува големи количества държавни ценни книжа, без видим ръст на инфлацията.
Вторият урок от Япония е, че страна с огромен излишък от спестявания може да си позволи и огромен публичен дълг, защото той може да бъде финансиран вътрешно. Това не означава задължително, че е желателно дългът да тръгне рязко нагоре. Съотношението дълг към БВП в Япония сега превишава 150% от икономиката, и продължава да се увеличава, заради фискалните дефицити.
А това ни води и до последния урок от Япония: в икономика с нисък ръст, съотношението дълг към БВП може много бързо да излезе извън контрол. За щастие, изглежда, че този урок вече е бил научен, като средният дефицит в еврозоната днес е само около два процента от брутния вътрешен продукт. А таванът от 3% изглежда има поне малко въздействие за стабилизиране на това съотношение.
Структурата на еврозоната въвежда лимити на използването и на фискална, и на монетарна политика. Това би трябвало да предотврати прекомерното натрупване на дълг, което в крайна сметка води до по-лесно управление на бъдещето на еврозоната, в която единственият начин към растеж е да се капитализира напълно намаляващия демографски потенциал.
Даниел Грос е директор на базирания в Брюксел Center for European Policy Studies. Работил е за Международния валутен фонд, както и като икономически съветник в Европейската комисия, в кабинета на френски министър-председател и министър на финансите. Редактор е на Economie Internationale and International Finance. Анализът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
