Трябва ли България да получи правото да се присъедини към еврото? Това е въпрос, който от години вълнува европейската, но и българската общественост. Под натиска на събитията и в светлината на българското европредседателство той става все по-актуален.
Най-бедната страна в ЕС, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е едва половината от средния за ЕС, е решена да подаде официално заявление за влизане в Механизма на обменните курсове (т.нар. "чакалня" на еврозоната) - първа стъпка към пълноправно членство в еврозоната - до средата на тази година, въпреки опасенията на много държави-членки. Отговорът на ЕС ще отекне далеч отвъд България.
От правна гледна точка единственият правилен отговор е да се позволи на България да се присъедини. Страната не само е длъжна да го направи според условията на присъединяването си към ЕС, но вече изпълнява всички критерии, пише WallStreet Journal.
Нейната валута е обвързана с германската марка и еврото в продължение на 20 години, без нито веднъж да се отклони от тази връзка. Страната изпълнява както бюджетния излишък, така и излишъка по текущата сметка; държавният дълг е само 25% от БВП, а инфлацията е само 1.8%, в съответствие с изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Всъщност България е по-съвместима с правилата на общата валута, отколкото повечето съществуващи членове. София е убедена, че членството в еврозоната ще ускори икономическото сближаване на страната с останалите държави-членки чрез намаляване на възприеманите рискове за инвеститорите.
И все пак много от водещите политици в еврозоната не са склонни да позволят на България да влезе. Някои твърдят, че икономиката й е твърде слаба, за да съжителства в една валутна област с мощни икономики като Германия, смятайки, че ако й бъде позволено да се присъедини, това ще доведе до проблеми като тези с Гърция и други финансово затруднени държави от еврозоната.
Други се опасяват, че проблемите на България с корупцията на високо равнище и недостатъците в съдебната система ще изложат останалата част от блока на рискове. Тези опасения ще бъдат засилени от краха на латвийска банка, последвал обвиненията на властите в САЩ, че кредиторът изпира пари на руски клиенти.
София твърди, че сравненията със съседна Гърция са неоснователни. През десетилетието преди и след присъединяването си към еврото Гърция разруши публичните си финанси и подкопа конкурентоспособността си с експлозия от дългове в раздутия си публичен сектор и щедри пенсионни обещания. А когато Гърция фалира и бе принудена да търси най-големия спасителен пакет и отписване на дълг в историята, тя се противопостави на строгите бюджетни ограничения.
За разлика от нея, България следва политика на фискална дисциплина в продължение на над 20 години от своя финансов колапс през 1996 г. Въпреки сравнително ниския жизнен стандарт и сериозните недостатъци в образователната и здравната система, икономическият модел на България, основан на ниски плоски данъци и балансирани бюджети, се радва на забележителна подкрепа от страна на партиите. "Фискалната дисциплина е като религия в България", казва министърът на финансите Владислав Горанов.
Противниците на членството в България в еврозоната имат далеч по-силни аргументи, когато става въпрос за върховенството на закона. 11 години след присъединяването си към ЕС, България все още е обект на специален мониторинг на ЕС, насочен към укрепване на независимостта и ефективността на съдебната система, но напредъкът е спрян.
Последният годишен доклад показа 17 проблемни области, в които да се предприемат действия. Никой водещ политик все още не е осъден за корупция, въпреки повтарящите се скандали, включително крахът на четвъртата най-голяма банка в страната, което е в резултат на сблъсък между конкурентни бизнес кланове.
София признава тези проблеми и твърди, че е решена да завърши съдебните реформи след няколко години, в които напредъкът беше възпрепятстван от политическата нестабилност. Но отбелязва, че други членове на еврозоната също имат проблеми с корупция и неефективни съдебни системи. Само 27% от българите твърдят, че са били засегнати от корупцията в ежедневието им, в сравнение с 58% в Испания, 50% в Кипър и 46% в Гърция, според проучване на Евробарометър от миналата година.
Междувременно правителството отхвърли опасенията за българската банкова система, като посочи, че 70% от банковите активи са в ръцете на дъщерни дружества на големи европейски кредитори и като член на еврозоната, системата ще попадне под надзора на ЕЦБ.
И все пак остава въпросът: не е ли самият ЕС общност основана на върховенството на закона? Европейските договори ясно посочват, че допустимостта до еврото се основава на обективни критерии, а не субективни оценки.
Ако на България бъде разрешено да се присъедини към еврозоната, това може да засили тревогите в ядрото на ЕС, но отхвърлянето на молбата й за членство носи риск от задълбочаване на 2 от основните разделителни линии.
Първата е кризата на доверие, произтичаща от схващането, че ЕС е станал толкова политизиран, че правилата вече не се прилагат последователно. Втората е нарастващо разделение Изток-Запад, което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа се третират като членове втора ръка.
"Ако не им харесват правилата, трябва да ги променят", казва висш български държавен служител.
София е решена да форсира членството във валутния блок преди края на юни, докато България все още държи ротационното председателство на ЕС и защото българската общественост, която изтърпя 20 години фискални ограничения, го изисква, казва Горанов.
emilioner
на 27.02.2018 в 17:51:43 #1Чолаков ходи се гръмни бе,с приемането на еврото ставаме част от огромна финансова организация от която има само ползи.За най простите ще обърна внимание само на лихвите по заемите,стотици милиони ще се спестят само от това. А иначе няма кой да ни приеме с тия недостатъци в съдебната система,която не защитава частната собственост,обират мамят те с някакви врътки и чакаш три процеса и поне 5-6години справедливост.