Латвийската банка ABLV разбуни духовете в Европа през последните 2 седмици. Банката, която е третата най-голяма в страната с активи на стойност 3.63 млрд. евро, се сблъска челно с властите в САЩ, Европа и самата Латвия. Причината - финансовата институция е замесена в нарушаване на санкциите срещу Северна Корея, даване на подкупи и пране на пари.
Разкритията доведоха до шумен скандал в балтийската държава, арест на управителя на централната банка Илмарс Римшевич, а в крайна сметка и до смъртта на банката. Европейската централна банка (ЕЦБ) разпореди ABLV и люксембургското й подразделение да бъдат ликвидирани.
В средата на месеца отделът за финансови престъпления към Министерството на финансите на САЩ обвини латвийската банка, че съдейства на руски бизнесмени да търгуват със Северна Корея, подкупва длъжностни лица и извършва пране на пари.
През последните месеци Вашингтон и международната общност сериозно затегнаха санкциите срещу Пхенян и действат безкомпромисно срещу всеки, който се осмели да ги наруши.
ABLV беше изключена от доларовите пазари, което доведе до паника сред вложителите й и масово теглeне на депозити - в рамките на няколко дни от банката бяха изтеглени около 600 млн. евро. Това беше голям удар за кредитора, който поиска ликвидна подкрепа от ЕЦБ, а централната банка започна проверка и временно замрази дейността му.
Надзорните органи установиха, че ABLV не е в състояние да изплати дълговете си или други задължения, когато те станат изискуеми. Заключението на проверката е безмилостно - банката вече е във фалит или скоро ще фалира.
В резултат на това ЕЦБ препоръча да се премине към ликвидация на ABLV. Въпреки че банката е голяма и системно важна за латвийската банкова система, властите отказаха да я спасят, твърдейки, че подобен ход "не е в обществен интерес".
Клиентите й ще получат гарантираните по европейските закони до 100 000 евро от латвийския фонд за гарантиране на банковите влогове. Вложилите повече от 100 000 евро, ще изгубят парите над тази сума.
Според някои експерти латвийската банкова система от години е използвана като "перачница на пари". Предпоставка за това е, че голяма част от депозитите (42% по данни на ЕК) и активите (30%) в него са собственост на чужди граждани.