Политическите игри на Меркел може да сложат прът в икономиката на Германия

Германската икономика трудно може да е в по-добра форма в момента, в който Ангела Меркел формално започва четвъртия си мандат като канцлер. Безработицата почти не съществува, цените на акциите са близо до рекордни нива и почти няма инфлация, пише The New York Times.

Но политическият компромис, който позволи на Меркел да остане на власт, може да означава край на този икономически бум. Тя трябваше да се съгласи с исканията на по-малкия партньор в класацията и върне старите нива на регулация, премахнати през 2005, което освободи икономиката на страната.

Сега европейските икономики набират инерция след дълъг период на затруднения. Германия е де факто лидера на Стария континент - и рискува да тръгне в обратна посока.

Меркел се изправя пред същите политически проблеми, които засягат множество индустриализирани страни. Животът в тях трябва да е хубав, но за много хора не е. Заплатите им не са се помествали, работните им места са по-малко сигурни и те вярват, че добрите времена са отминали.

В Германия, където безработицата е едва 3,6%, много ядосани гласоподаватели в изборите от миналата година, изоставиха двете основни парти и избраха да дадат вот за по-малки, включително крайнодясната "Алтернатива за Германия".

"Хората губят увереност", казва Щефан Сакс, регионален лидер на синдиката IG Metall в Хесен. "Можеш да бъдеш уволнен от днес за утре".

За да спечели подкрепата на Социал демократите, Меркел направи оещания, за които критиците казват, че ще върнат Германия обратно във времето, в което страната приличаше повече на Франция - с правила, които ще защитават работниците от съкращения. Правила, които смазаха предприемачеството и растежа.

Споразумението дава повече възможност на Социал демократите да влияят върху политиката сега, отколкото при предходната коалиция. Меркел им даде контрола върху финансовото министерство и лявата партия ще се опита да намали стриктната финансова дисциплина, която Германия досега спазваше благодарение на Волфганг Шойбле.

Той бе важна фигура не само за Германия, но и в цяла Европа, където въведе строги правила на закъсали страни като Гърция и Португалия - в замяна на помощ от останалата част от еврозоната.

Освен това, той ги накара да последват германския пример в реформите на трудовия пазар, а именно да намалят ограниченията при наемането и освобождаването на служители.

Страните, които се съгласиха, успяха да свалят безработицата в еврозоната до 8,6 процента през февруари - от над 12 процента през 2013 година.

И сега някои критици вярват, че Берлин е напът да се откаже от собственото си лекарство. А ако Германия не задържи позицията си на лидер и пътеводител, ръководителите на останалите държави ще се изправят пред още по-трудни преговори при въвеждането на подобни тежки от политическа гледна точка реформа.

"Коалицията ще отмени всички реформи, които превърнаха Германия от болния човек на Европа в локомотива на континента", казва Холгер Шмидинг, главен икономист в германската банка Berenberg. По думите му, това ще позволи на Франция да се превърне във водеща сила на еврозоната.

Франция в момента е там, където Германия бе в началото на хилядолетието, а президентът Еманюел Макрон започна своя битка за реформи.

Германия остава най-голямата икономика в еврозоната, а Макрон има нужда от Меркел, за да постигне регионалните си цели, като реформа на Европейския съюз.

Разбира се, по-голямата власт на Социал демократите - които настояват за повече разходи и са убедени проевропейци, може да помогне на Макрон, дори и Германия да започне да отменя реформите.

На вътрешния пазар обещанията на Социал демократите включват лимит на наемането на временни служители от компаниите. Именно това притеснява особено автомобилните производители и останалите компании, които разчитат на работници с краткосрочни договори, за да се справят с колебанията при търсенето. За разлика от тези с постоянни договори, те могат да бъдат освободени без големи обезщетения и дълги преговори със синдикалистите.

BMW например успя бързо да реагира на срив на автомобилните продажби през 2008 и 2009 година, като освободи временните служители. А наскоро нае множество работници, за да се справи с търсенето на новите SUV модели, произвеждани в завода в Регенсбург.Служителите с временни договори са общо 9% от всички и 19% от тези, които са на възраст по-ниска от 35 години. Тези, които подкрепят тази възможност, казват, че тя дава на по-младите и по-малко квалифицирани работници шанс да стъпят на пазара на труда и по-късно да бъдат наети за постоянно.

Но синдикатите твърдят, че по този начин работодателите са създали кохорта от работници "втора класа", които живеят от един договор до друг. При тях възможността да изпаднат в бедност е по-голяма, а тази да се оженят или да имат деца - по-малка, поне според изследване на Hans Böckler Foundation, финансирано от синдикатите.

Според новото споразумение на двете партии временните служители трябва да бъдат наемани на постоянен договор след 18 месеца, вместо след 24, каквито са условията сега. И не могат да бъдат повече от 2,5 процента от работната сила в една компания, освен при определени изключения.

Разбира се, споразумението за коалицията може и да не се превърне в закони. А и икономическият ефект може да бъде по-мек, отколкото някои икономисти предвиждат. Много експерти предупреждават, че правителството ще убие създаването на работни места след въвеждането на минимална заплата през 2015 година, но безработицата продължи да пада.

Последни изследвания на оптимизма на бизнеса показват спад - след четири години на почти непрекъснат растеж. Песимизмът може да обезкуражи предприятията да се разширяват и да наемат нови служители.