Тази година България е страна-партньор на голямото изложение "Зелена седмица" в Берлин. По този повод германският журналист Клеменс Ференкоте търси отговор на въпроса "В какво състояние е българското селско стопанство?".

Снимка 335830

Източник: МЗХ

Присъединяването на България към ЕС оказа осезаемо въздействие върху българското селско стопанство. Външнотърговският баланс в аграрния сектор се увеличи 8 пъти - от 150 милиона евро в годината преди европрисъединяването на 1,2 милиарда през 2016. Две трети от износа на селскостопански продукти вече е насочен към държавите от ЕС.

Николай Вълканов, директор на "ИнтелиАгро", независим изследователски институт за насърчаване на устойчивото развитие в селското стопанство, казва:

"Ролята на ЕС е многолика. На първо място - критериите на ЕС, на които трябва да отговаря преработващата промишленост, но и животновъдството. Това беше тежко бреме за българските приемачи, които трябваше да направят големи инвестиции. От друга страна обаче така потребителите получиха по-голяма сигурност, че храните, които консумират, отговарят на определени минимални изисквания. Появи се и конкуренция, това беше най-важният урок, който получихме от ЕС: ние сме част от един 500-милионен пазар, който отваря огромни възможности, но в същото време има и огромна конкуренция."

Българското земеделие може да разчита на €7,4 млрд. инвестиции от ЕС

Българското земеделие може да разчита на €7,4 млрд. инвестиции от ЕС

Евродепутатът Мария Габриел за Общата селскостопанска политика

Дълги традиции

България изнася най-вече зърно и маслодайни растения, но също така плодове и зеленчуци, мед, млечни, месни и тестени продукти. В сегмента на розовото и лавандуловото масло България е лидер на световния пазар. Албена Ямболиева от Министерството на земеделието, храните и горите, обяснява:

"България има дългогодишни традиции в областта на селското стопанство. Нашата страна притежава уникални природни дадености за развитието на селското стопанство. Запазени са региони с голямо разнообразие на биологични видове. Има устойчиви сортове растения и автентични породи домашни животни. Това са важни предпоставки за развитието на органичното земеделие в страната."

80% от земеделските земи у нас са в ръцете на едва 4% от стопанствата

80% от земеделските земи у нас са в ръцете на едва 4% от стопанствата

Най-едрият собственик в страната притежава над 1 милион декара, посочва експерт

В едно обширно изследване за въздействието на европейските помощи върху регионалното селско стопанство "ИнтелиАгро" стига до един доста отрезвяващ извод. Наистина, производителността в селското стопанство се е увеличила от 2007 година насам. Но причина за това е главно спадналият брой на малките и средни предприятия и ферми. Ръстът на производителността далеч не е достатъчен, за да се преодолее "общата изостаналост в аграрния сектор". Същото се отнася и до използването на земите и на работната сила. Николай Вълканов, един от авторите на изследването, обяснява:

"Субсидиите изядоха малките производители"

"Голям плюс е, че европейските субсидии отново пробудиха интереса към селското стопанство. От друга страна, тъкмо заради субсидиите в този сектор навлязоха и много случайни хора, хора с политически интереси и обвързаности, които просто "изядоха" малките производители. Ако утре субсидиите изведнъж отпаднат, сериозните и същински производители ще останат, а ще изчезнат всички други елементи, които не са достатъчно ефективни, а ги крепят единствено субсидиите."

В селското стопанство липсва най-вече работна ръка. Отглеждането на плодове и зеленчуци в големи мащаби много трудно може да се развие, понеже липсват необходимите за това сезонни работници. Много хора напуснаха, обяснява Николай Вълканов, а онези, които останаха, не искат да работят в селското стопанство.