Пенев намери Филипе Да Коща, Томов нищо не може да намери

Двама души си говорят. Единият казва: ”Абе, какво става с ЦСКА?” Другият му отговаря: ”Нали сме първи, какво искаш...” Следва отговор:”Не бе, отборът си върви, ама в клуба виж, че нищо не е ясно...”

Това не е измислен, а подочут на улицата диалог между двама запалени фена на „армейците”. Интересно е да се разсъждава за ЦСКА в качеството на отбор и в качеството на клуб с присъщата за нивото организация. Футболистите на ЦСКА започнаха повече от оптимистично есенния сезон с мача за Суперкупата срещу Литекс. Победата с 1:0 бе минимална, но играта на футболистите на Димитър Пенев остави големи очаквания за сезона. Програмата на „червените” бе така направена, че до мачовете с Левски, Черно море, Локо(Сф) и Литекс отборът имаше един вид срещи, а после предстояха друг вид, по-трудните. Действително така се получи. Но затова после. Да вървим поред.

Ясно бе, че след колапсното финансово лято, човекът, който щеше да придаде качество на отбора и да го води напред, бе вездесъщият Димитър Пенев. Още в самото начало отборът преживя две неправди. Първо, изигра домакинския мач с Беласица не на „празни врати” на „Армията”, а в Благоевград. След това стана жертва на скандалното съдийство на Николай Йорданов в Сливен. После дойдоха няколко домакинства, в които ЦСКА побеждаваше, но щастливо се измъкваше от неприятни изравнявания. Поука не бе взета от опасностите, които можеха да костват точки. Тогава Пенев постоянно повтаряше на играчите, че трябва да отварят очите
на четири.

Дори и всеотдайната игра на Тошко Янчев не можеше да свали останалите играчи от облаците, на които се бяха качили след щастливите победи. Даже и „червената” лампичка при изравняването в последната минута в Благоевград на Пирин за 2:2 не помогна на отбора да се вразуми, че не е неуязвим. През този първи период Пенев не се  посвени да застопори в дубъла отлично представилия се в началото Александър Тонев. Същото се отнася и за Зе Руи, който при Стойчо Младенов бе като изрядно пионерче. Но в последствие някои негови колебания накараха Пената да го извади от титулярния състав. Николай Чипев също бе наложен постепенно. В момента сериозна конкуренция му е Викторс Мороз. Пристигането на Здравко Лазаров безспорно придаде класен елемент на отбора. И тежката му контузия ще лиши тима от допълнително качество през пролетта.

Най- свежото попълнение в отбора безспорно е младият Фелипе да Коща. Определено в ЦСКА пристигна играч, който не е купуван на кило, и най-важното е, че запълни отдавна оставеното празно място на типичен плеймейкър. При това съвсем бързо и изненадващо. В интерес на истината след любимеца Методи Деянов, който се носеше ефирно по игрището, толкова ярко присъствие в средата на терена като Да Коща не е имало. Някой ще каже, ами Велизар Димитров. Да, но кой ли не мъчи Вили и по десния фланг, и като втори нападател, където му се отнемаше свободата да действа на големи пространства.

В интерес на истината перничанинът трябваше да се приспособява към един по-силов стил на игра с по-грубо отиграване на  топката, което се практикуваше и при Миодраг Йешич, и при Пламен Марков, и при Стойчо Младенов. Точно, когато дойде първият от по-сериозните мачове срещу Черноморец на „Армията”, съвсем навреме Владо Манчев поиска да се завърне в лоното на „армейците”. И с двата си гола показа, че името може да работи за футболист, който дълго време не е бил на терена.

После дойдоха няколкото тежки мача на ЦСКА. Първият бе вечното дерби с Левски, в което след удар отзад на Мирослав Иванов-Деко, Манчев за три седмици бе извън терените. Двубоят със „сините” бе и първият от трите ремита, в които ЦСКА повеждаше, но не можеше да удържи преднината си. Може би, ако Данчо Тодоров бе отбелязал в последната минута на Левски, сега нямаше да се говори за интрига в първенството, но винаги има едно ако. Едва в мача с Литекс отборът на ЦСКА отново напипа идеалната тактическа вакса придружена с пълното вагане от играчите. Сега, преди мача с Локо(Мездра) като гост, отборът може да е по-спокоен с оглед на изиграния мач с „оранжевите”. В двубоя срещу тима на „крокодила” Мъри „армейците” показаха как е трябвало да играят в предните три мача, когато сами си докараха срещите до неприятните за тях хиксове и загуба на ценни точки. В графата на „безотговорните” мачове трябва задължително да се включи и щастливо спечеления двубой след продължения за Купата на България с Локо(Пд).

На мача в Мездра ще се види дали след успешния двубой с Литекс, отборът на ЦСКА е извадил тактически и морално волеви поуки. Що се отнася до клубната организация на ниво ръководство, темпото прилагано от президента на отбора Александър Томов е едно и също. Равномерен ритъм на речите му. Като суетна филмова звезда Томов иска първо фотото да го нащрака едно хубаво в залата. И когато е сигурен, че медийният целофан е готов да го прегърне, Лупи започва да реди своите подредени като в идеален пъзъл думи. В тях естествено личи самовлюбеността на политика, но и на реалиста в нашата българска футболна действителност. Той продължава да „успокоява” феновете с „богатия” избор от кандидат собственици.

От друга страна Лупи отдавна се е научил да влиза в ролята на самоиздържащ се ръководител. Как го прави? Негова си работа. Лявата ръка дали знае какво прави дясната, в случая няма значение. При това тук не става въпрос за незаконни деяния. Просто Лупи може да открие фирма „запълвам финансови дупки всякакви”.

В момента ЦСКА е първи в класирането, финансовите проверки вървят и валят като препятствия стипълчейз, една след друга, а Томов ги прескача успешно. Вече и внимателно. След като сам се натопи във финансовата лятна кал, сега вече си отваря очите на четири. Не случайно казва, че ЦСКА е първият отбор, излязъл от сивата икономика. В момента Лупи продължава да жонглира едновременно с план „А” за нови собственици и план „Б” клубът да даде част от акциите на феновете. Дори в последната си пламенна реч в хотел „Хилтън” Томов показа моделите при въпросния план „Б”.

Става въпрос за харизматични отбори като Барса и Бенфика, които се издържат от латинолюбовта на милиони в Испания и Португалия. Ако наистина не може да се намери конкретен собственик, планът „Б” може да придобие реалност и заради факта, че много българи живеят по различни точки на света. Фенклубове на ЦСКА има от Швеция до Щатите и е напълно нормално акционери да се появят и от цесекари живеещи извън България.

Друг е въпросът, че Лупи трябва да е щастлив, че е попаднал в клуб, който винаги е имал железен „армейски” дух и многобройна желязна и предана публика... И докато Димитър Пенев си върши работата и откри за ЦСКА Фелипа да Коща, какво ли е свършил Александър Томов, който май нищо не може да намери като нов собственик . Въпросът е дали търси или само си говори...