Бразилците спят спокойни, знаейки, че трябва да настъпи истински катаклизъм, за да пропуснат световно първенство. Доскоро изглеждаше, че доминацията се пренася и на клубно равнище, след като бразилски клубове не само участваха във всяко от предишните три издания на световното клубно първенство, но и винаги ставаха шампиони. Е, историята се променя и четвъртото издание на най-новия турнир на ФИФА ще мине без бразилско присъствие.

Вместо това Южна Америка излъчи за свой представител Бока Хуниорс. Аржентинците отдавна са любимци на прекрасната публика в Япония. Бока спечели четири от своите шест победи в Копа Либертадорес през последните седем години и Страната на изгряващото слънце се превърна в ежегодна дестинация за тима от Буенос Айрес. Преобразяването на Бока през тази година започна от удивителния провал във вътрешното първенство миналия сезон, когато титлата остана за Естудиантес след рязък спад във формата на фаворита и загуба в плейофа. Човекът, който

изведе тима
от кризата

бе Мигел Анхел Русо, който наследи на треньорския пост Рикардо ла Волпе. Бока не успя да спечели турнира Апертура, но заради формата на звездата си Мартин Палермо надеждите да стане световен шампион са огромни, въпреки че отборът ще бъде без нелегитимния Хуан Роман Рикелме.

Европейският шампион Милан, първенецът на КОНКАКАФ Пачука (Мексико), шампионът на Океания Уейтейкър Юнайтед (Нова Зеландия), победителят в африканската Шампионска лига Етоал Сахел (Тунис), представителят на домакините Урава Ред Даймъндс и иранският Сепахан допълват пъзела.

Сепахан и Уейтейкър откриват турнира днес. Победителят се класира на 1/4-финалния етап, където ще срещне Урава Редс. Етоал Сахел и Пачука играят в другия 1/4-финал.

Милан и Бока ще се включат едва на 1/2-финалите. Мачът за трето място и финалът ще се играят на 16 декември в Йокохама.
Седемте отбора протягат ръце към короната, която сега принадлежи на бразилския Интернасионал, победил миналата година Барселона с 1:0. Предишните две издания на турнира бяха спечелени от Коринтианс (2000) и Сао Пауло (2005).


ЦИФРОМАНИЯ

Дебютанти рекордьори

Поредното издание на световното клубно първенство създаде парадокс. Един срещу друг на финала се очаква да спорят Бока Хуниорс и Милан, които от една страна са дебютанти, от друга държат повечето рекорди в историята или поне предисторията на турнира.
Започнала през 1960 г. като сблъсък между шампионите на Европа и Южна Америка, надпреварата за световен клубен шампион продължи така 43 г., преди да увлече и първенците на всички останали континетални конфедерации.

Макар и да не са участвали в състезанието при новата му формула, Бока и Милан са клубовете, били най-често световни шампиони, след като всеки от тях спечели по 3 пъти Междуконтиненталната купа. В по-широк план Бока е амбициран да направи още за аржентинската гордост, след като клубовете от тази страна спечелиха световната клубна титла впечатляващите девет пъти. Южна Америка има предимство пред Европа с 18 на 12.

Нещо повече. Милан и Бока Хуниорс излъчиха двамата най-успешни треньори в надпреварата за Междуконтиненталната купа. Карлос Бианки има на сметката си три трофея (Велес 1994, Бока 2002, 2003), а Ариго Саки се доближи до него, след като спечели купата с Милан през 1989 и 1990 г. Бразилците Лула и Теле Сантана и аржентинецът Хеленио Херера също имат по две.

Милан държи и рекорда за най-много участия (7) и най-много вкарани голове (17) и дава петимата играчи с най-много участия. Един от тях е Били Костакурта, който сега се завръща в Япония като асистент на треньора Карло Анчелоти.

Милан се отличава с още два интересни рекорда за настоящото издание на турнира. В състава му е най-високият футболист (Желко Калач, 202 см) и най-вазръстният участник (Паоло Малдини, 39 г).

Новозеландският Уейтейкър Юнайтед разполага с най-тежкия футболист (Микаел Мъндей, 95 кг). Той тежи с 38 кг повече от най-лекия (Хосеин Папи от Сепахан). Дамиен Алварес от Пачука е най-нисък (165 см). Толкова впрочем е ръстът и на Аболхасам Джафари от Сепахам, който е най-млад (17 години и 5 месеца).