"Как е нашият?", бе нещо като поздрав на шофьорите на такситата в София през последните 20 дни. Въпроса им си задаваха всички българи, а не само онези, които гледаха големия плакат на мача за свтовната титла по шах пред Централния военен клуб. Нашият - Веселин Топалов, се държеше през цялото време. И то по начин, който накара и най-големите му критици по света да замълчат. До последната партия българският претендент за титлата на индиеца Вишванатан Ананд показа невероятно израстване. Тази победа ми коства 2 години от живота, а Веско е започнал да играе друг шах, бе принуден да признае той.

През целия мач Веско решаваше естетически въпроси,

за сметка на чисто спортните, които му донесоха славата на мачкащ биткаджия. Само в първата партия той като че напомни за себе си след невроятните жертви на две фигури и топ. След нея супергросмайсторът ни се отдаде на онзи шах, който смятат за изкуство, за да загуби мача. Топалов търпеливо внасяше идея след идея в отъпканите тежки варианти на съперника си, заради които бе провъзгласен за наследник на руската класическа школа. След като Ананд поведе в резултата, Веско жънеше по една малка победа във всяка партия, в която се стигаше до реми. В осмата обаче Топалов показа най-голямото си израстване. Той превърна шаха в някакъв друг вид игра, в нещо като сродната шашки, в която пулове се местят по диагонал в опит да се завладее всяко поле от дъската. Даже известният критик на Веско, руснакът Михаил Хомич, бе принуден за признае това. Българинът пое ръкавицата на съперника си и в негов стил водеше стратегическа борба с невероятна прецизност, която дори хвърляше в шок и неразбиране залата със зрители. Играта на отгатване на ходове стана трудна дори за хора, които цял живот се състезават в шаха. След изравняването на рзултата Топалов като че ли на два пъти имаше шанс да спечели. Особено в 10-ата партия с два офицера и проходна пешка. Тогава и в следващата позиция като че ли той сам се отказа да търси победата.

Всичко обаче стигна до портрет на Ананд като нов Буда.

В утрото на 12-ата партия вестникът от родината му "Индиан експрес" пусна портрет на световния шампион. Авторът на статията бе обявен за благословен от сайта "Чесбеейс", най-големия противник на Веско и мениджъра му Силвио Данаилов. Шампионът бе описан като национална гордост за индийците, като великия ум, който въплъщава прогреса им във всичко. Портретът бе изпреварил няколкото часа, които оставаха до края на 12-ата партия, и бе направен като за победител в софийския мач. Малко по-късно в Централния военен клуб се разнесе мнение като мълва: "Ананд избра с черните фигури защита, която му дава само реми" Дошлите да видят последната партия започнаха да коментират дали Топалов има шансове за победа, ако вземе предлаганата му пешка. Българинът продължи с маневри, които трябваше да направят крепост около царя му, и изведнъж постави всичко на карта. Той взе на 31-ия ход пешката на f4 и хвърли в ужас феновете си. Бързите компютърни анализи показваха още шанс за защита, но на следващия ход Веско взе и на е4 и попадна в мрежа от матови залахи. Всички чакаха от него нещо супергениално, което е свръх електронните мозъци. "Какви бяха тези вземания!", възкликна секундантът Иван Чепаринов, а след малко колегите му от Холандия Смеетс и Лами, влязоха в пресцентъра и гледаха като гръмнати. Нашият сам се би, няма повече никакъв шанс, почти изплака малкият Бербатов - Киприан, когото смятаха за жив талисман на българския щаб. Последваха невероятни опити за спасение, но на шахматистите, дошли да почетат нашия, беше ясно, че всичко е загубно. След партията Топалов обясни, че не искал да играе продължение на 13-ти, защото бил загубил на същата дата тай-брек от Крамник. Никой не обърна внимание на оправданието за неговия излишен риск. И на фатализма му. Преди партията и Иван Чепаринов, и мениджърът Силвио Данаилов казаха пред "24 часа", че Веско е суперготов и психически, и теоретически за допълнителния минимач, който трябваше да се играе утре. А закриването на двубоя вече бе определено от организаторите за 13-и, независимо дали щеше той да се играе.

Какво обаче щеше да се случи в шахматния свят, ако все пак нашият беше станал шампион?

По-добре човек да не си го представя. Нали по време на 10-ата партия Гари Каспаров предупреди, че Ананд трябва да защити титлата си. Наричаният с любов в Русия Великия и Ужасния е и достатъчно луд, за да припише веднага подобен грях на президента на ФИДЕ Кирсан Илюмжинов. За Гари Веско е неговата шахматна Пепеляшка, която дори нямала правото на мач с Ананд. А нали все пак ФИДЕ иска единен шампион на света. Появата на Анатолий Карпов в София бе знак, че новото разцепление е съвсем възможно, ако нещо стане не по висшите естетически канони на руската школа. Нейните представители още ни обвиняват, че сме запалили тоалетната война в Елиста. Време беше томахавките от нея да бъдат заровени. Пък и кой ще разреши на Силвио Данаилов да излезе с подобна слава на върха на европейската федерация по шах и да създаде печеливша структура по подобие на УЕФА. Вярно, че Веско сега взима 400 000 евро по-малко. Но след 2 години в Лондон мъдрият Ананд вече ще се е отказал. И тогава титлата най-после ще бъде наша.

Ако все пак напиращият млад гений Магнус Карлсен не реши нещо друго.