Битката за световната шахматна корона в София приключи в 12, а не в 13 действия, както през 2006 г. в екзотичната Калмикия. Тогава зад дъската в онзи скандален мач бяха Владимир Крамник и Веселин Топалов. Четири години по-късно срещу Вишванатан Ананд Веско искаше неистово да избяга от фаталното число. Поне това бяха първите му думи след финала. Числото 13 наистина бележи най-важните мачове на Топалов. Първо, когато стана световен шампион в Сан Луис през 2005 г., и втори път, когато загуби титлата в автономната република Калмикия, точно година по-късно. В Аржентина на считаната за злокобна дата Веско триумфира с трофея, и то в 13-ата партия. В Елиста падна в тайбрека от Крамник на 13 октомври 2006 г. Тогава е петък, 13-и, и още нещо... Сборът от числата в датата също прави 13. Съдбовно или фатално е за Топалов числото 13. Гросмайсторът се изповяда пред "Стандарт" ден след загубата с 5,5:6,5 т. от Ананд.

 

- Веско, излиза, че числото 13 те преследва?

- Не, не, нещата не стоят така. Освен това в Елиста беше петък, 13-и.

- Но в Сан Луис стана световен шампион на 13-и, аржентинско време?

- Така ли? Не си спомням. Причината сега не е от фатализъм, а по-скоро друга. Тайбреците не са силната ми страна. В последната партия за първи път отборът на Ананд се справи добре и успя да избере сполучлив дебют. Играта се изравни, отиваше към реми. В тайбрека обаче Ананд щеше да е фаворитът.

- Но явно тази дата е минала през ума ти?

- Не, не съм суеверен. Идеята не беше да бягам от тайбрек, но поне да натисна и да стане тежка партия. Иначе реално той щеше да има просто един почивен ден. Следващият ден пак беше почивен и щеше отново да поеме глътка въздух. Втората половина на мача му беше много тежко, беше останал без сили. И аз исках не толкова да избегна на всяка цена тайбрека, колкото да го натисна. Просто от яд, че така леко се развива за него партията, приех този риск, който беше прекалено голям.

- Има и един друг момент, че ако не бяха изтеглили партиите в началото, тайбрекът нямаше да е на 13-и...

- Да, но това реално не е причината за загубата и не е оправдание.

- Преследва ли те още кошмарът от Елиста?

- Не. В този мач си пролича. Видяхме как в Бон Ананд победи Крамник с разлика. Тук мачът му беше далеч по-тежък. Той може да си приказва, каквото иска сега. Имаше предимство в деветата партия, която изпусна. Пролича си разликата между мен и Крамник. Видя се как бие в Бон и какъв мач направихме тук. Не излизам с накърнено шахматно самочувствие от този мач. Смятах, че Ананд няма да издържи на напора от 12 тежки партии.

- Но той изглеждаше свеж накрая?

- В последната партия - да, но в деветата, десетата и единадесетата не беше така. Аз го наблюдавах отблизо и личеше, че му е тежко.

- Ти как релаксираше в почивните дни?

- Физически бях доста добре. Имах тежки моменти между четвъртата и шестата партия, защото той игра добре. Смяната на цветовете след шестата също беше критичен период, но го преодоляхме. Не беше лесно, но се справихме. Даже в седмата той едва се спаси. Мачът се обърна. Резултатът се изравни. Преброявайки възможностите, които аз съм имал през мача - той изпусна само веднъж да спечели, докато аз изпуснах значително повече. Това му позволи да поддържа равновесие през двубоя. Направих пропуски, а като цяло подготовката му беше по-зле. Не знам какви ще са коментарите. Той реално изнесе целия мач без дебюти, което е доста трудно. Друг би се огънал, но Ананд успя да се защити и спаси тежките позиции в третата, петата и десетата партия.

- Да разбираме ли, че той е бил по-добър от екипа си?

- Горе-долу, да. Ние успяхме да разгадаем какво ще се случи в развитието на 9-10 партии, докато те уцелиха може би две. Още в първата партия им гръмна основната подготовка и Ананд трябваше да търси промени. Ние също имахме проблеми с неговото Каталонско начало, но успяхме да ги разрешим. Докато при него чак единствено в последната партия екипът му наистина направи добър избор.

- Как се чувстваш емоционално в момента?

- Загубата е тежка, защото това е труд на много хора в продължение на 4 години. Не само на шахматистите около мен, но и на премиера Бойко Борисов, президента Георги Първанов, Весела Лечева, Свилен Нейков. Много хора ми помагаха, но накрая не успях да спечеля титлата. Това тежи.

- Сега ли ти е по-тежко, или в Елиста?

- В Елиста, защото тук имаше спорт и нямаше скандали. Трудна битка. Мисля, че имаше моменти, в които се борих много добре, притисках противника и можеше да завърши наравно, но усещането ми е, че в тайбрека той е фаворит. Не ми се иска да го призная, но пак ви казвам, че това не ми е силната страна. Дали губиш в редовното време, или след дузпи, голяма разлика лично за мен няма. Беше тежък мач и той накрая успя да устои на напора.

- И сега накъде?

- В момента съм номер 2 в световната ранглиста и съм на 10 т. от Карлсен. С малко повече късмет, ако той направи някаква грешка, мога да стана първи. Това е реалната цел, защото през 2012 г. да се търси нов мач е по-далечна перспектива. Ще се опитам да стопя разликата в точките с Карлсен. Ако това стане, ще означава, че съм постоянен в играта си. Световната титла я печелиш веднъж на няколко години, докато да си номер 1, ти трябва по-продължително време.

- В главата ти върти ли се нов мач за титлата? Готов ли си да застанеш срещу Ананд в Лондон?

- В момента съм повече от готов. Въпросът е, че тези мачове ще бъдат догодина, но не се знае нито формата, нито къде и кога ще бъдат. Когато не знаеш точното време, не можеш реално да се подготвяш. В момента нивото ми на подготовка е много добро, но след една година вероятно другите ще наваксват.

- Хората си мислят, че ще кажеш "край" и се питат ще претендираш ли пак за титлата?

- По принцип аз съм сред осмината шахматисти, от които ще се излъчи следващият претендент. Въпросът е, че трябва да се проведат тези елиминации. В мача срещу Ананд не показах, че съм по-слаб от него. Въпросът е, че имам този недостатък с тайбрека. Това се знае и хората се стремят към него. И аз трябва да се опитвам да поемам повече рискове, за да приключвам мачовете.

- Не се ли умори да се доказваш?

- Не съм аз човекът, който трябва да се оплаква.

През 2004 г. в Либия пак паднах след тайбрек и мислех, че това е едва ли не последният ми шанс. След една година се промениха нещата и на световното в Сан Луис станах световен шампион. Това, разбира се, няма да стане сега. Едва ли по-рано от 2012-ра ще имам шанс. Шампионът Ананд е по-възрастен от мен, Карлсен, разбира се, е по-млад, но не е доказано, че е явно по-силен. И не виждам защо аз да не мога пак да се преборя. От осемте претенденти обаче само Камски е аутсайдер.

- А в личен план няма ли да настъпят промени?

- Няма да коментирам. Съжалявам. Тук много хора наистина ми помогнаха. България направи толкова много за шаха, че заслужава да има шампион.

- Усещам, че ти не си огорчен толкова от загубата, колкото от чувството, че не си оправдал надеждите на хората.

- Да. Аз съм спортистът, на когото най-много са помагали реално. И ми е неудобно.

- Как прекара вечерта след загубата?

- Нищо особено. Разпуснах, пих малко вино и кафенце за тонус. Останахме заедно с екипа до 2 след полунощ. Направихме разбор, може би на ей тази маса (посочва съседната във фоайето на грандхотел "София").

- Какво ти предстои?

- Ще си почина. Ще си дойда в България през лятото, може би. До септември няма да участвам никъде. В България такъв красив мач и добре организиран не е имало. Напомня на големите битки между Карпов и Каспаров. От 20 г. такъв двубой не е имало и това е благодарение на България.

- Кристина от Саламанка какво ти каза?

- Успокои ме. Загубата е голяма във всяко отношение. Победителят получава всички облаги, докато загубилият отива в тази осмица на претендентите. Разликата е значителна. Силвио Данаилов се бори много за този мач. И все пак едно е да представляваш номер 2 в световната ранглиста, съвсем друго - световния шампион. Доста от нещата, които искахме да променим в шаха, няма да станат, защото от шампиона зависи много.

- Какво точно имаш предвид?

- Ние се борим за налагане на "софийските правила". На всички им е ясно, че те са положителни, но има завист, тъй като не се казват "московски" например. Силвио наистина направи революционни неща в шахмата, а ФИДЕ се кичи с медалите. Световен шампион звучи едно, бивш - друго. Освен финансова, загубата е и като имидж. Просто хората обичат победителите, такъв е законът на живота.

- Нещо, за което съжаляваш?

- Пропуснатите шансове. Имахме добра подготовка, много професионален отбор, предугадихме тактически всичко, но Ананд се оказа по-добър защитник. От 3-4 възможности той изпуска само една. Той си използва по-добре възможностите, което е и принципът на спорта. Ако не използваш момента, никой няма да те чака и да ти дава втори шанс.