Шахматът като спорт е феноменален. Преди всичко прави впечатление изключително интензивният състезателен календар, наситен с турнири и шампионати, организирани от Международната шахматна федерация (ФИДЕ) и от Европейския шахматен съюз (ЕШС). Обхванати са всякакви възрастови групи.

Световни и европейски първенства от различен вид се редуват толкова често, че човек просто не може да успее да види всичко дори бегло. Свои "първенства на планетата" имат и аматьорите, колкото и да е трудно да се определи що е това аматьор. Може би е играч без рейтинг, каквито са повечето герои в тези шампионати.

Дотук добре. Но само на пръв поглед. Многохилядната и интензивно подвизаваща се на международната арена армия от играчи радва по соцкритерий номер 1 - масовост, но буди сериозна тревога в много други аспекти. Става дума за проблеми, които никак не са нови. Дори можем да ги наречем хронично заболяване на световния шах, срещу което засега цяр няма.

Раздвояване на интереса

От няколко години във ФИДЕ се утвърди порочна практика, която е на път да нанесе значителни морални щети на световния шах. Никак не бе добър знак за любителите на най-мъдрата игра фактът, че мачът Топалов - Камски в София и супертурнирът в Линарес се застъпиха по време, макар и частично. Дългото лутане на ФИДЕ по организацията на претендентския мач доведе до парадоксалната ситуация двамата най-силни играчи в света по едно и също време да играят на различни сцени - лидерът по рейтинг Топалов в София, а световният шампион Ананд в Линарес. В коя друга спортна дисциплина може да се допусне подобен гаф?

Но този негативен пример не е нито първият, нито последният от дългата поредица недоразумения, водещи до раздвояване на зрителския интерес. В момента в Истанбул се провежда женски турнир от новата серия Гран При на ФИДЕ, с която централата се надява да обезпечи повече възможности за изява на елитните гросмайсторки, а, от друга - да въведе нов, по-прецизен ред в битката за световната корона и на този фронт.

Ако трябваше да даваме оценка само по тези два критерия, веднага трябваше да напишем "отличен" на Илюмжинов и компания. В Истанбул състезанието е изключително престижно. Там сред 12 конкурентки, които ще се борят по традиционния регламент в 11 кръга са Хумпи Конеру (Инд) с фантастичния рейтинг 2621, Ху Ифан (Кит, 2571), Антоанета Стефанова (2557), Пиа Крамлинг (Шв, 2548), Мари Себа (Фр, 2529), Мая Чибурданидзе (2516) и др. Първата награда е прекалено скромна - 6500 евро, но това си е традиция в шаха, където нежният пол винаги е бил унижаван финансово.

Женският Гран При също ще бъде верига от 6 състезания, като всяка гросмайсторка ще играе в 4 от тях, а комплексната победителка от серията 2009-2010 ще срещне в мач световната шампионка. Макар че ФИДЕ все още не е прецизирала всичко докрай (нещо типично за дейността й), тази идея е несъмнено позитивна.

Дори доста по-сложна, тромава, скъпа и рискована - по отношение намиране на градовете - домакини на турнирите, новата система е далеч по-справедлива от любимия на Илюмжинов нокаут-регламент. Да припомним, че според него кралицата на света се определя след поредица от кратки мачове на елиминиране.

Европейско и в Русия

Но ето че отново се получи застъпване на две силни състезания, и то по най-неприятен начин. На 7 март - същия ден, в който започна Гран При в Истанбул, в Санкт Петербург (Рус) стартира и Х европейско индивидуално първенство за жени. Там конкуренцията е далеч по-скромна - лидерка по рейтинг е Ана Музичук (Слов, 2540), следвана от Нана Дзганидзе (Груз, 2518) и Кетеван Арахамия - Грант (Шот, 2500), с които конкурентките с рейтинг 2500 и повече се изчерпват. Впрочем в т.нар. европейско ще играят 174 състезателки, но 99 от тях са рускини - случай без прецедент в първенства от подобно ниво.

Причината за това недоразумение е проста - достъпът до тези шампионати е свободен, всеки може да се запише, стига да си плати участието. "Швейцарската система", при която се играе, допуска и много повече конкурентки. Сред тях редовно се появяват и шахматистки, които или изобщо нямат рейтинг, или имат такъв от махленско ниво. При това положение напълно нормално е, че България няма представителки там.

Още един досаден пример

Междувременно в Будва (Черна гора) започна и Х европейско индивидуално първенство за мъже, което ще продължи до 18 март. И там масовостта е внушителна - 306 съперници, които ще играят в 11 кръга. Но качеството е пак второ, тъй като сред конкурентите няма нито един гросмайстор от първите 27 играчи по рейтинг в света. Фаворит по коефициент е 28-ия Франциско Валехо (Исп).

На този фронт българското представителство е добро - в такива турнири титлата няма особена стойност, но е възможно да си вдигнат рейтинга играчи, които се стремят да достигнат нивото 2700 Ело. Иван Чепаринов и Кирил Георгиев спечелиха партиите си съответно срещу Бруно (Ит) и Соломунович (Гер), международният майстор Момчил Николов победи Вуйович (Сър) а ФИДЕ - майсторът Киприан Бербатов загуби от Лупулеску (Рум).

Интересът на световната общественост към събитието ще е малък по още една досадна причина - заключителните и най-важни кръгове в Будва ще се играят в момент, когато в Ница вече е в ход прочутото шахматно шоу "Амбър" с участието на Веселин Топалов, краля Вишванатан Ананд (Инд), Василий Иванчук (Укр), Магнус Карлсен (Нор), Левон Аронян (Арм), Владимир Крамник (Рус), Гата Камски (САЩ) и др. Е, не чакайте Веско да разкрие теоретични козове именно в тази атракция. Във Франция колосите ще се състезават по блинд и рапид от 14-и до 26 март.

Защо никога няма пари?

Това, че шахматистите в сравнение с колегите си от другите популярни спортове са сиромаси, е брадясала истина. Изключение правят може би десетина човека, които се борят за световната титла при мъжете. Там първенецът може и да вземе един-два милиона, ала при жените короната е "осребрена" с не повече от 60 000 долара, от които, като се приспаднат данъците, се получава примерно годишната заплата на една обикновена чиновничка от страните-членки на ЕС. Когато на най-високи нива се обсъждат тези факти, ФИДЕ и ЕШС изтъкват верни, но недостатъчно пълни аргументи. Шахматът не е зрелищна дисциплина, поне в смисъла, който влагаме в думата зрелищност спрямо другите спортове.

Играта не е примамлив обект и за рекламния бизнес. Спонсорите винаги са кът. Добре, но спонсорът, колкото и да е заможен и колкото да уважава шаха, все пак доста ще се замисли, преди да даде пари за един бутафорен шампионат. Инфлацията в качеството на турнирите, съвпаденията им по време и неограниченият достъп до тях са главните причини за липсата на щедри дарители в шаха. Медиите също много точно чувстват кога някой иска да ги подведе по най-елементарен начин с великите си начинания.

Откъде да вземем милиони за участие?

Очевиден факт е, че състезателните календари на ФИДЕ и ЕШС са толкова претъпкани от турнири, че в света няма държава, която може да участва във всичките от тях. Например световните и европейските първенства за юноши и девойки се провеждат ежегодно и в голям брой възрастови групи (от 8 до 20 г.), има и първенства по ускорен шах, блиц, регионални състезания, турнири за ветерани и т.н. Да не говорим за отборните надпревари, в които, който може, купува играчи само за еднократна употреба, а тим в действителност няма.

А кой ще плаща разноските на играчите? В момент на жестока световна финансова криза ФИДЕ не си дава сметка за това, че всички малки държави с по-скромни финансови възможности, между които е и България, се въздържат от участия в шампионати по материални причини. Нито правителства, нито богати спонсори, могат да обезпечат парите, които сега реално са нужни на една шахматна държава, за да изпрати всички свои талантливи представители в най-престижните първенства.
Тогава какво да се прави? ФИДЕ трябва да намали количеството за сметка на качеството. Както е във всички останали спортни дисциплини.

До финалната фаза на състезания като европейските, би следвало да достигат ограничен брой много силни играчи, преминали през ситото на квалификации. Само така титлата на Стария континент ще повиши стойността си - без да е необходимо непременно всяка година да се организират подобни първенства. Инфлацията в световните първенства за юноши и девойки започна в момент, когато бе изоставен класическият регламент (само един шампионат за играчи до 20-годишна възраст, въведен през 1951 г.) и бяха учредени първенства и за по-млади състезатели, за да се стигне даже до шампионати за 8-годишните.

Комерсиални интереси

Понеже в шаха всеки си плаща участието, градът и хотелът организатор имат огромен интерес да приемат колкото е възможно повече гости. Обстоятелството, че в едно първенство играят 400 или повече лица, от които реални шансове да вземат титла имат не повече от 10 човека, ясно подсказва, че останалите са туристи.
А тази индустрия е преуспяваща в цял свят, каквито и да са поводите за посещенията на чужди държави.